2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция „Икономиката през 2024“.
2024 г. започна с приет бюджет за годината, правителство, което очаква ротационния си премиер напролет, България на ръба на Шенген и надежди, че еврозоната ще се случи в кратки срокове. Какво би могло да се обърка?
Два извънредни вота по-късно картината е много различна – макар пълноправното членство в Шенген да е гарантирано от 1 януари 2025 г., правителство няма, а макар във внесения от служебния кабинет бюджет за 2025 г. да е предвиден дефицит до необходимата за членство в еврозоната граница от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), изпълнението му изглежда илюзорно предвид планираните наедро разходи, подсигурени от нестабилни приходни мерки.
Единственото, което не се е променило за една година, е именно опитът да се поддържат държавните финанси в рамките на 3% дефицит. Защо обаче това изглежда толкова трудно?
Сигнална лампа в размер 18 млрд. лв.
При приемането на бюджета за настоящата година мнозинството от българските икономисти го определиха като „напрегнат“ заради необходимия баланс между приходната и разходната част, който крие известни рискове. Въпреки това заради обичайното неизпълнение на капиталовата програма в края на годината, се очакваше, че това няма да доведе до сериозни проблеми за държавните финанси.
В началото на октомври служебният министър на финансите Людмила Петкова обаче свика брифинг за журналисти, на който очерта апокалиптична картина за приходите и разходите на държавата за отиващата си година и очакваните разходи за предстоящата. Простата сметка показа, че приходите нарастват, но с изпреварващ темп нарастват разходите. Изчисленията по изнесените данни отвориха темата за очаквания дефицит в размер на 18 млрд. лв., или около 8-9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Макар министърът да призова да не се спекулира с темата, за да не бъде застрашено членството на страната в еврозоната, излизащата впоследствие информация за бюджета и очакваните параметри на финансовата рамка за следващата година подчертаха сериозните рискове.
Данните трябваше да бъдат сигнална лампа, която да приведе партиите в бойна готовност да зарежат политическите си спорове и да влязат в режим активна работа в името на финансовата стабилност. Това обаче не се случи – финансовият брифинг съвпадна с ваканцията на депутатите, дадена за предизборна кампания – преди седмия извънреден вот за последните четири години.
С тази сигнална лампа си остана и темата за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, който страната не успя да редактира в срок, така че да получи второто плащане от програмата. Така се стигна до съобщението от ЕК, че плащането няма да се случи до края на годината, а при липса на реформи – ще бъде орязано. В интерпретацията на Министерството на финансите рязането ще е до кокал, защото в официалната информация на ведомството се отчиташе рискът от „спиране на цялата сума по плащането“.
Неочакваните разходи в бъдеще време
Основен риск за бюджета за следващата година се оказаха разходите за заплати в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и за възнаграждения в сферата на висшето образование. И трите увеличения бяха взети извън рамките на бюджетната процедура – през пролетта на 2024 г. с ожесточени парламентарни дискусии, но винаги в бъдеще време – с план да бъдат натъкмени някак в бюджета за следващата година. В постоянната предизборна кампания, в която премина работата на парламента през 2024 г.
Единствено ръстът на заплатите в МВР беше одобрен преди датата, на която министър-председателят Николай Денков подаде оставка с оглед на предстоящата ротация, при която постът му трябваше да бъде поет от Мария Габриел. В крайна сметка ротацията не се състоя и вместо стабилно управление в следващите 9 месеца последваха два предсрочни вота.
В рамките на приетите в края на миналата година промени в Конституцията обаче, макар и при служебни правителства, парламентът продължи да работи. Така последователно през март и април бяха приети увеличения на възнагражденията във висшето образование и Министерството на отбраната. Промените в Закона за висшето образование, които бяха внесени от ГЕРБ-СДС, получиха в пленарна зала подкрепата и на „Има такъв народ“, „Възраждане“ и ДПС (все още монолитно), задължиха средната заплата на преподавателите да е 180% от средната за страната за последните 12 месеца, а възнагражденията за най-ниската академична длъжност – асистент, да са поне 125% от средната за страната. Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили бяха приети в края на април по предложение на депутати от различни партии в състава на парламентарната комисия по отбрана.
Именно тези три решения на парламента бяха посочени от икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) като разходи, които тежат на бюджета за 2025 г. В мотивите към бюджета за 2025 г., разписан от Министерството на финансите, се посочва, че увеличението на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 1 януари 2025 г., ще има ефект върху държавните разходи в размер на 2,148 млрд. лв.
На този фон мнозина икономисти и финансисти алармираха за това, че спазването на 3% дефицит, задължителен за влизане на страната в еврозоната, може да се окаже застрашен. Според прогнозите, заложени от Министерския съвет за периода 2024-2028 г., дефицитът ще достигне 3,6% от БВП през 2026 г. – стойност над необходимите за приемане в еврозоната 3%.
Същевременно конвергентните доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка през лятото показваха категоричната близост на България към еврозоната в изчакване да бъде изпълнен само един от критериите – ценова стабилност (нива на средногодишната инфлация не по-високи от 1,5 процентни пункта над трите страни с най-добри показатели в ЕС). Това, разбира се, при положение че няма ситуация на свръхдефицит.
Може ли да се запази дефицитът в рамките на 3%
Според служебното правителство – да. Именно с оглед на този критерий за влизане в еврозоната са изготвени приходните и разходните мерки, заложени в бюджета за 2025 г.
Според икономисти обаче има различни предизвикателства. Една от най-коментираните приходни мерки, предложени от финансовото министерство, е свързана с т.нар. данъчна амнистия. Според служебния министър на финансите Людмила Петкова това може да донесе над 4,5 млрд. лв. на бюджета. Според редица икономисти обаче това е спорно и е възможно да не се изпълни. В становището на ИПИ се посочва, че така от една страна, се дава възможност за изсветляване на недекларираните доходи, но от друга – се наказват коректните данъкоплатци.
Същевременно бюджетното салдо зависи до голяма степен от тази мярка, а ако приходите не бъдат изпълнени, това подставя под риск бюджетния дефицит. Според бившия депутат от БСП Румен Гечев от данъчната амнистия могат да се съберат не повече от 30-40 млн. лв. („Лице в лице“, bTV, 17 декември).
Петър Ганев от ИПИ отбелязва, че данъчната амнистия е предвидена само за 2025 г., а попълването на хазната за следващите две години ще става чрез вдигане на осигуровки. Пламен Донев, преподавател по данъчно облагане в УНСС, коментира, че мярката е счетоводен трик, като припомни, че разписаната идея е фирмите да получават помощ от Българската банка за развитие (ББР) за покриване на дължимото. Според финансиста Левон Хампарцумян този бюджет е неизпълним и ако бъде приет, трябва „да целунем мечтата за еврото за довиждане“.
За първи път срещу проектобюджет има и категорична позиция на централната банка. БНБ отчита, че са налице рискове пред фискалната устойчивост на страната, изпълнението на приходната част и целта за приемане на еврото в България.
От своя страна финансовият министър Людмила Петкова обяви, че не проектобюджетът застрашава фискалната стабилност, а хаотичното законодателство на парламента.
Депутатите вече са в коледна ваканция, затова решението как да започне 2025 г. остава за… 2025 г.
Към момента по всичко личи, че това ще се случи без приет бюджет и без удължаване на действието на настоящия. Това обаче няма да доведе до апокалипсис, а държавата ще продължи да функционира нормално. Въпросът е дали непредвидимостта за бизнес средата няма да нанесе щети на икономиката, които да се окажат пречка пред членството в еврозоната.
14:09 | 24.12.24 г.
