Не предложеният законопроект за бюджета за 2025 г. застрашава финансовата стабилност на страната, а приетите хаотични политики и законодателство, които са отразени в него. Така финансовият министър и вицепремиер Людмила Петкова коментира на брифинг в Министерския съвет отправените критики към внесения от служебното правителство бюджет за 2025 г. Против заложените мерки за следващата година се обявиха както икономисти и работодателски организации, така и Българската народна банка.
Тя обясни мерките в разходната част с предшестващите действия на парламента, а идеите за увеличаване на приходите – с чуждестранен опит.
„Не се харесва увеличението на заплатите в публичния сектор. И на нас не ни харесва, но не защото са увеличени възнагражденията на хората, а защото политиката по доходите е хаос. Това е хаос, не създаден от служебното правителство, а защото липсва цялостна политика по доходите, включително приемането на увеличения на възнагражденията през годината, без да са финансово обезпечени“, каза Петкова.
Разходната част на бюджета е изготвена на база на действащи политики и действащо законодателство, подчерта служебният финансов министър.
Тя коментира автоматизма за увеличаване на разходите за персонал и обвързването им със средната работна заплата, което е целяло намаляване на диспропорциите, но на практика е довело до още по-големи диспропорции и хаос.
Тя се обърна към отправилите критики към проектобюджета политици и експерти във връзка с необходимостта от свиване на разходите.
„Няма да бъда финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората, нито ще възпрепятствам изпълнението на националните стратегически проекти и на проектите на общините за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура и социални дейности“, каза Петкова.
По думите ѝ проблемът не е в разходите за възнаграждения и пенсии, а в начина, по който са увеличени, „без да се основават на здрава икономическа логика“. Тя подчерта, че финансовото министерство е било против приетите от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличаване на разходите за персонал. Тези становища бяха изхвърлени в кошчето, каза Петкова, препращайки към репликата на депутата от БСП Атанас Зафиров. През април, когато се гласуваха промените в Закона за отбраната, свързани с възнагражденията в армията, той каза: „Това становище на Министерството на финансите, просто го хвърлете в кошчето, защото е предателско и предизвиква много страсти и емоции“.
Петкова припомни, че Народното събрание има правомощията да променя или отменя закони за разлика от служебния кабинет.
Тя отбеляза и че няма как да бъдат орязвани капиталовите програми, защото с тях се осигуряват средства започнати и незавършени проекти, както и нови. По думите ѝ за 2025 г. са планирани капиталови разходи от 14 млрд. лв. – 7 млрд. лв. по европейски програми и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и 7 млрд. лв. – за министерства, ведомства и общини.
Обяснение за данъчната амнистия
Петкова посочи, че няма да е финансовият министър, който ще предложи увеличаване на данъци и социални осигуровки за гражданите и бизнеса, при положение че България разполага с такъв резерв. Същевременно обаче подобни идеи има заложени в бюджета за следващата година и финансовата прогноза до 2028 г. – именно допълнителен данък за бизнеса беше облагането на подземните богатства, а според предложенията от 2026 г. ще се увеличи и осигурителната вноска за фонд „Пенсии“.
„Страната ни има огромен резерв, както за събиране на декларирани и невнесени данъци, така и за укрити данъци“, каза Петкова по време на днешния брифинг. По думите ѝ всяка година се отписват по давност 2 млрд. лв. декларирани и невнесени данъци.
Тя припомни и високия дял на сивата икономика в страната, като цитира данни на Европейския парламент – 32% за 2022 г.
При брутен вътрешен продукт над 200 млрд. лв. делът на сивата икономика е около 65-70 млрд. лв. Съответно недекларирани и невнесени данъци и осигуровки са 25-26 млрд. лв., каза Петкова.
„Считате ли, че държавата не трябва да събере поне част от тези данъци и осигуровки, вместо да увеличава данъците и осигуровките на коректните данъкоплатци“, попита тя.
„Това, което знам от собствения си опит, е, че с традиционни мерки може да се постигне някаква събираемост на декларирани или укрити данъци, но има лимит и трябва да се предприемат по-нестандартни мерки, за да бъде намален делът на сивата икономиката, така и да се повиши събираемостта и декларирането на невнесени данъци“, каза още Петкова. Тя даде пример с Германия, Франция, Италия, Португалия, Белгия, Гърция, включително Румъния, както и САЩ, Канада, Австралия, Русия и Южна Африка, в които действат варианти на данъчна амнистия и ефектът е в милиарди.
Когато се изсветлят доходи, след това не могат да бъдат укрити, подчерта Петкова. Тя изрази готовност министерството да работи по допълнителни мерки за гарантиране изпълнението на приходната част.
17:32 | 18.12.24 г.
