Националният съвет по тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г., съобщава БНР. Бизнесът предлага замразяване на заплати и съкращения в администрацията, докато синдикатите настояват за по-високи обезщетения за безработица и майчинство.
„Остро се противопоставяме на всякакви опити с вдигане на данъци за хората и предприятията да се запушват дупки в бюджета, причинени от безотговорното харчене на пари, които не сме изработили“, каза изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов, цитиран от националното радио.
Финансовият министър Людмила Петкова обясни отказа на ресорното министерство от данъка върху свръхпечалбите на банките – една от мерките, достигнали до медиите преди официалното публикуване на бюджета, която в крайна сметка отпадна, с факта, че от догодина те ще плащат и „глобален данък“ от 15%.
„Получихме информация, че те ще платят 1,123 млрд. лева през 2025 г., което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. Поради тази причина, тъй като Министерството на финансите не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 година“, каза Петкова, цитирана от БТА по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Съмнителният ефект на данъчната амнистия
По думите на Петкова данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8,7 млрд. лева, а най-големият ефект в приходната част на бюджета идва от данъчните амнистии.
„Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след Covid пандемията“, каза Петкова. Тя уточни, че за да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки.
Тази идея, заложена в бюджета, беше критикувана от Американската търговска камара в България. „Ако тази мярка бъде приложена към недобросъвестни към държавната хазна икономически субекти, то това би дало изключително негативен сигнал както към добросъвестните платци към бюджета, така и към инвестиционна общност у нас и по света“, се посочва в позиция на браншовата организация, според която този ход показва неспособността на институциите да се справят със сивата икономика в конкретни сектори, предлагайки на некоректните субекти „своеобразна индулгенция“.
Против мярката се обявиха и от Българската стопанска камара, като организацията се съмнява в очаквания финансов ефект в размер на над 5 млрд. лв. за 2025 г.
Съмнения в ефекта от предложението изразиха и от Института за пазарна икономика, според които в проектобюджета, от една страна, „се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга, се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси „на светло“. Икономистите от Института виждат риск за бюджетния дефицит, защото бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи до голяма степен от ефекта на тази мярка.
Повишените акцизи и прагът за регистрация по ДДС
По време на днешното заседание на Съвета за тристранно съдрудничество Петкова коментира, че в ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна и затова Министерството на финансите предлага акцизен календар до 2029 година. По думите ѝ увеличението на акциза на тютюневите изделия тази година е 30 стотинки.
„Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая", каза Петкова, цитирана от БТА. В момента акцизната ставка е 0,015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0,003 лева, а от 1 септември 2025 година – с 0,002 лева.
За един литър алкохол (40 процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза още Петкова.
Според нея запазването на прага за регистрация по ДДС от 100 хил. лв. трябва да остане, за да не се създава нелоялна конкуренция.
Връщането на ставката на ДДС за ресторантьорите и фитнесите и отпадането на нулевата ставка за хляба Петкова обясни с това, че те са въведени като временни мерки заради пандемията от Covid. Тя отбеляза и че ставката не се е отразила на цените, а те дори постепенно са се увеличили.
Зърнените култури сега са с обратно начисляване на ДДС, за да се предотвратят измамите с тази стока. Комбинацията с обратно начисляване на ДДС на зърнените култури, с нулева ставка на хляба, означава нулева ставка на ДДС върху зърнените култури и подобна мярка като комбинация е абсолютно неправилна, каза Петкова. Наясно сме, че ще се говори, че върнатият акциз ще вдигне цената на хляба, но тя не падна и когато ДДС стана нула лева, каза Людмила Петкова.
Според БСК предложените приходни мерки, свързани с възстановяване на ставката по ЗДДС за брашно и хляб и на ставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, повишаването на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, алкохола и бирата, както и въвеждането на нов данък за добива на подземни богатства представляват риск пред изпълнение на ценовия критерий за членство в еврозоната, който България се очаква да покрие най-късно в началото на 2025 г.
Според браншовата организация голяма част от дискреционните мерки имат еднократен ефект, поставящ под риск устойчивото финансиране на бюджетните разходи, които имат постоянен характер и водят до поемане на нов дълг, видно от представените прогнозни разчети.
Въпросът с подземните богатства
По отношение на данъка върху подземните богатства останах с впечатление, че няма проблеми, но това не означава, че разговорите не могат да продължат и мерките да не пречат на бизнеса и да не създават социално напрежение, каза Людмила Петкова.
Същевременно преди заседанието на Тристранния съвет пред сградата на Министерския съвет се проведеждаше протест на синдикални организации на миньорите, които настояват да не се увеличават данъците на компаниите в бранша.
В позицията на ИПИ мярката също се коментира, като се отбелязва, че този изцяло нов данък променя „из основи и в кратки срокове правилата на играта в един от важните сектори на българската икономика“. Икономистите посочват, че липсват аргументи или оценка на въздействието.
Данъкът не среща подкрепата и на Американската търговска камара, според които това е нарушение на добрите практики в данъчното право и е дискриминационен ход. „В допълнение, евентуален допълнителен данък върху приходите от подземни богатства просто би „дублирал“ концесионното възнаграждение, т.е. би създал двойно финансово бреме за концесионерите, без да е налице правно основание за това, и така би се стигнало до недопустимо двойно данъчно облагане“, посочват те. Обърнато е внимание и на това, че данъкът е предвиден само за 2025 г.
Без промени в разходната част
Петкова изброи мерките в разходната част на бюджета, свързани с повишаването на минималната работна заплата, актуализирането на пенсиите, запазването на майчинските. Предлага се увеличение на разходите за персонал до 10% и на издръжката на МО и на МВР, както и по Закона за висшето образование.
„Напълно сме наясно, че по-скоро трябва да има ограничаване на разходите. Не е моя функция да коментирам какви закони са приети, кой как е гласувал за тях. Законът е закон и ние сме длъжни да го прилагаме. Народните представители имат пълните правомощия, когато бъде внесен законопроектът да променят или да отменят, или да забавят, или каквото те решат, както и да предложат други мерки, включително приходни и разходни мерки“, каза Петкова, цитирана от БНР.
Капиталовите разходи през 2025 година бележат ръст с 4,3 млрд. лева. От тях 1,2 млрд. лева са по европейските фондове и програми и 3 млрд. лева от държавния бюджет, каза финансовият министър.
Междувременно предстои проектобюджетът да бъде приет на днешното заседание на Министерския съвет. В началото му служебният премиер Димитър Главчев подчерта, че има възможност законопроектът да бъде отхвърлен от депутатите или оттеглен, ако те „излязат от трипроцентната рамка“ на заложения дефицит. Не е ясно какво има предвид премиерът с оттеглянето предвид това, че предложенията си депутатите правят между първо и второ четене, когато възможност проектът да бъде оттеглен вече няма. Главчев отново заяви, че редовно правителство със стабилно мнозинство може да „претвори в бюджета своите виждания“.
15:03 | 11.12.24 г.
