България може да изгуби значителна част от второто плащане по Плана за въстановяване и устойчивост (ПВУ) заради непредприетите в срок реформи, съобщават от Министерството на финансите след направена от Европейската комисия (ЕК) предварителна оценка. Докато от Комисията посочват, че може да бъде спряна значителна част от плащането, то финансовото министерство акцентира върху риска да бъде изгубена цялата сума.
Проверката на ЕК показва, че по второто плащане по ПВУ от заложените 62 етапа и цели са изпълнени 53, като не са изпълнени в задоволителна степен 8 етапа и една цел. Те касаят важни реформи, свързани с либерализацията на енергийния пазар, увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници, пътната карта за климатична неутралност, борбата с корупцията, въвеждането на задължителна съдебна медиация, обществените поръчки и предприемачеството.
Повечето от тези ангажименти са свързани с ключови реформи, насочени към преодоляване на предизвикателствата, посочени в специфичните за страната препоръки, които са били от решаващо значение за одобряването на първоначалния План за възстановяване и устойчивост на България, посочват от Европейската комисия.
Цялостно или частично спиране на плащането
Според процедурите на ЕК при неизпълнение на поетите ангажименти по ПВУ Комисията може да предложи спиране на цялото или на част от плащането. Тази процедура дава на държавите членки допълнително време за изпълнение на неизпълнените основни етапи или цели. България разполага с месец – до 29 декември, да изложи своите коментари и аргументи във връзка с непредприетите реформи, а ЕК има четири седмици да вземе окончателно решение. От този момент, след окончателното приемане на оценката от ЕК, България има до 6 месеца да изпълни поетите ангажименти, свързани с второто плащане по Плана.
В края на този период ЕК ще направи повторна оценка на изпълнението на съответните цели и етапи, и в случай на положително становище ще разреши отпускането на спрения ресурс, посочват от МФ. В противен случай обаче ще бъде преустановено изплащането на значителна част от сумата, а колко голяма ще е тя, зависи от методологията на Комисията, която се прилага за всички държави членки и в която се отдава съществено значение на ключовите етапи на реформата.
Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи, които да бъдат финансирани с 5,69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства. От тях обаче страната е получила само средствата от първото плащане – 1,37 млрд. евро. По второто плащане страната трябваше да получи 653 млн. евро, а ако то не бъде изплатено, няма как да бъдат получени и следващите средства за възстановяване и устойчивост.
50-ото Народно събрание не успя да приеме промените, които засягат Пътната карта за климатична неутралност, защото темата беше вкарана в дневния ред на парламента едва на последното му заседание. Тогава обаче гласуването беше блокирано от представителите на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“. Не беше гласувано и решение, с което парламентът да даде мандат на служебния кабинет да предоговаря енергийната тема в Плана.
Въпреки призивите на финансовия министър и вицепремиер Людмила Петкова да се свика извънредно заседание на Народното събрание преди предсрочните избори на 27 октомври, това така и не се случи. През октомври стана ясно и че страната няма да получи отсрочка от ЕК за предприемане на необходимите реформи по ПВУ.
Сред последните в ЕС по средства по Плана
България е и една от малкото държави от Европейския съюз (ЕС), които не са получили предварително финансиране по програма REPowerEU от Механизма за възстановяване и устойчивост. През 2023-2024 г. държавите членки са получили 10,4 млрд. евро от предварителното финансиране по програмата, на каквото България не е имала право с оглед на това, че е от малкото държави, които все още не са приели в плановете си глава REPowerEU.
Към октомври България е сред страните, получили най-малко средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. На страната са предоставени само 22,2% от предвидената помощ заради неслучващото се второ плащане. С по-малък дял са само Кипър (21,5%), Германия (20,6%), Полша (19%), Люксембург (13,4%), Унгария (8,8%) и Швеция (която не е получила средства).
17:38 | 29.11.24 г.
