Загуба на „котва“ – какво се случва с държавния бюджет

Преди дни Министерството на финансите обяви очакван държавен дефицит от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на октомври и предупреди за риск пред изпълнението на критериите за еврозоната.

Междувременно финансовият министър Людмила Петкова заяви, че проектобюджетът за 2025 г. ще бъде представен след законоустановения срок до 31 октомври с оглед на предсрочния вот и очакването новото Народно събрание да положи клетва.

В този контекст икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха своя годишен Алтернативен бюджет, в който при липса на официално представен проект за държавни финанси, дадоха своя поглед към темата с овладяването на бюджетния дефицит. За тях основна цел пред бюджета трябва да бъде свиване на разходите до под 40% от БВП и премахването на дефицита.

Защо нарастват разходите?

Раздуването на средствата за заплати в сферата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и висшето образование са натоварили значително държавния бюджет, отчитат икономистите. Те обръщат внимание на факта, че и трите решения са взети в периода между февруари и април тази година – т.е. месеци след приемането на Закона за държавния бюджет за 2024 г.

Тези решения по един или друг начин трябва да бъдат ревизирани с приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г., за да може финансите на страната да се вместят в планирания дефицит от 3% от БВП, каза икономистът Петър Ганев по време на представянето на Алтернативния бюджет.

Увеличенията в сферата на МВР надхвърлят 2,5 млрд. лв. за настоящата 2024 г., като се очаква ръст от 40-50%, който ще изисква допълнителни 1,2 млрд. лв. Ръстът на заплатите в Министерството на отбраната ще изисква допълнително 500-600 млн. лв. през 2025 г., а разходите за възнаграждения във висшето образование ще доведат до близо 2 млрд. лв. повече през 2025 г.

Посока – свиване на бюджетния дефицит

Експертите от ИПИ отчитат, че ако до пандемията от Covid-19 разходите на държавата са се движили в рамките на 36-37% от БВП при приходи в бюджета от порядъка на 37-38%, то след Covid-19 те устойчиво надхвърлят приходите и се движат над границата от 40%, което оказва натиск върху данъците.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов отбеляза, че заетите в обществения сектор за последните 5 години са се увеличили с 15 хил. души, а администрацията – с 1000. Същевременно населението в трудоспособна възраст се е свило с 300 хил. души.

Според него е необходимо структурно решение на проблема със заетите в публичния сектор, както и да бъдат премахнати някои дейности на администрацията и да бъдат активно използвани електронни процеси и услуги.

Богданов посочи и че страната изостава чувствително и по отношение на инвестиционна активност спрямо средното ниво за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Ако в България капиталообразуването е на ниво от 17,9% за периода 2019-2023 г., то средното ниво за региона е над 22%.

Като възможни мерки, които да залегнат в бъдещия бюджет, икономистите от ИПИ предлагат насърчаване на предприемачеството и инвестициите чрез ниски данъчни размери и широка данъчна база, премахването на ДДС преференциите, като поставят въпроса и за ваучерите за храна.

Като мерки за по-висока събираемост от ИПИ се фокусират върху тол системата, приходите от хазарт и облагането на имотите. Сред другите засегнати възможности бяха частни инвестиции в инфраструктурата и концесиите.

Загубата на „котва“

По време на дискусията за държавния бюджет се включиха редица икономисти и финансисти, които се обединиха около тезата, че при изготвянето си бюджетът е загубил „котва“ и липсва макроикономически консенсус по тази тема след пандемията.

Държавната администрация може да се съкрати, но не само с 5%, колкото са само незаетите бройки, каза икономистът и бивш министър на държавната администрация и административната реформа (2005 – 2009) Николай Василев.

„Ако с 20% се съкрати администрацията, никой няма да разбере, че нещо му липсва“, заяви Василев. Според него големият проблем е, че в бюджетите се залагат огромни дефицити.

„Категорично защитаваме идеята е, че бюджетният дефицит трябва да спадне. Посоката трябва да бъде системно намаление на бюджетния дефицит“, каза икономистът и депутат ПП-ДБ Мартин Димитров.

Любомир Дацов от Фискалния резерв заяви, че единствената причина дефицитът в държавния бюджет да не е по-голям, е фактът, че капиталовата програма не се изпълнява. Според него теоретично през 2025 г. е възможно да не бъдат вдигани данъци, но ако капиталовите разходи останат на нивото от 7 млрд. лв. Според него обаче е илюзорно бюджетът да се стабилизира без вдигане на данъците. Той смята и че контролът на организираната престъпност възпрепятства събираемостта на част от данъците.

Корпоративните интереси

Икономистът Георги Ангелов от Институт „Отворено общество“ заяви, че „бюджетът е пробит като швейцарско сирене от корпоративни интереси“. Той даде пример с антикризисните мерки, приети по време на пандемията, които продължават да тежат на бюджета, въпреки че здравната криза е отминала.

„Имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха абсолютно прахосване от пари, защото 80% отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, а създадоха енергийната криза и спечелиха от нея. Не само че не сме премахнали тези мерки, но те прахосаха милиарди и милиарди. По същия начин със земеделието и земеделските субсидии“, каза той.

Според него фокусът на събираемостта трябва да бъде не ДДС, а осигуровките. Има цели сектори, които сме освободили от ДДС, и осигуряват работниците на минимална заплата – хотелиерство, ресторантьорство, охрана, зъболекари, каза още той. Ангелов посочи, че подкрепя идеята за по-ниска ставка, но по-висока събираемост на осигуровките.

Проблеми виждат и общините

Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) се включи в дискусията за бюджета с темата за данъчните оценки на имотите, които са актуализирани за последно през 2007 г. и в момента се изчисляват на цена от 3,80 до 18 лв. на квадратен метър. Тя посочи, че от НСОРБ периодично предлагат на политическите партии да направят стъпка към промяна, но това не се случва. Тя повдигна въпроса и с изповядването на имотни сделки на стойности, по-ниски от реалните.

Георгиева обърна внимание и на социалните програми като възможностите по Закона за личната помощ, при които обаче липсва комплексен подход, а средствата се отпускат успоредно, което води до разходване на големи суми при спорен ефект.

За момента не е ясно дали в изготвения от служебното правителство проект за Бюджет 2025 е заложено решение на някой от очертаните по време на дискусията проблеми. Предстои той да бъде внесен в Народното събрание и да се гласува след предложените промени в данъчни закони. За момента е известно, че ще бъде заложен дефицит от 3% – един от Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Не е ясно обаче как ще бъде постигната тази цел при непрекъснатото нарастване на разходите за заплати в публичния сектор и социалните разходи, като същевременно финансовият министър Людмила Петкова заяви, че не се планира увеличаване на данъци.