Министерството на финансите не предвижда увеличаване на данъците за догодина. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
В проектобюджета за 2025 г. са разработени редица приходни и разходни мерки, така че дефицитът да се запази до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на начислена основа, стана ясно от думите на Петкова, цитирана от БНР. Параметрите му обаче все още не са ясни.
В началото на месеца Петкова представи анализ на приходите и разходите в държавния бюджет за 2024 г. и прогнози за догодина, от които стана ясно, че макар приходите да се увеличават, ръстът на разходите значително ги изпреварва. Това крие риск от значително нарастване на дефицита, който трябва да бъде овладян чрез комбинация от приходни и разходни мерки.
На 1 октомври служебният премиер Димитър Главчев заяви, че служебното правителство има готовност да представи проект за бюджет, но това ще се случи след изборите на 27 октомври. По думите на Петкова след днешното заседание проектобюджетът ще бъде внесен след сформирането на 51-вото Народно събрание.
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20% върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, каза Петкова, цитирана от БТА.
За тогава остават и законопроектите за промени в данъчните закони, стана ясно по време на извънредното заседание на НСТС, на което бяха обсъдени предложенията за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Ако се внесат в 50-ото Народното събрание и не се приемат, всичко се архивира и трябва отново да се внасят. Имаме достатъчно време, каза Петкова, цитирана от БТА. Знаете, че по принцип ще бъдат коментирани и някои мерки и приходни разходи, свързани със закона за бюджета за 2025 г., отбеляза също тя.
Бизнесът се противопоставя на предложението на всеки три месеца да се отчитат дълготрайните материални активи и запаси на компаниите. Според работодателските организации по този начин се увеличава административната тежест за бизнеса, без да има особена полза за събираемостта на данъците.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха намаляване на законовата лихва, която в момента е основният лихвен процент (ОЛП) плюс 10%, съобщава БНР. От бизнес организацията настояват новото равнище да е ОЛП плюс 5%.
Обновена към 15:00 ч. на 28 октомври 2024 г.
15:00 | 28.10.24 г.
