В началото на 80-те години на минали век Нова Зеландия е на ръба на икономически колапс. Два шока в цените на петрола притискат страната с ускорена инфлация, а решението на Великобритания да се присъедини към Европейската икономическа общност преди десетилетие отрязва достъпа до ключов експортен пазар. Сменящите се правителства увеличават щетите с поредица от политически грешни - големи субсидии, предоставяне на инфлационни споразумения за заплащане и опити за контрол на цените, като същевременно поддържат лихвите твърде ниски, а данъците твърде високи. Резултатът е рязко нарастваща безработица и планина от дългове. Нищо чудно, че някои наричат Нова Зеландия Албания на Южния Пасифик, пише Bloomberg.
И все пак през остатъка от това десетилетие Нова Зеландия се превръща в една от най-проспериращите страни в света. Ново лейбъристко правителство застава начело през 1984 г. и започва форма на шокова терапия, която става известна като „Роджърномикс“ на името на финансовия министър Роджър Дъглас. Правителството премахва валутния контрол, намаля субсидиите, приватизира услугите и прехвърля отговорността за определяне на лихвените проценти на нова независима централна банка. Нова Зеландия също така въвежда различен счетоводен подход в държавната администрация.
Невъзможно е да се разграничи точното въздействие на всяка от тези политики. Но Йън Бол, бивш високопоставен служител на Министерството на финансите, професор по управление на публичните финанси в университета „Виктория“ и автор на икономически трудове, казва, че счетоводната реформа е сред най-значимите промени в политиката.
Преминаването към подход, базиран на текущо начисляване, използван в частния сектор, и отдалечаване от базираните на пари системи, традиционно използвани от правителствата, принуждава административните агенции и отдели да мислят дългосрочно и да увеличат максимално ефективното използване на активите. Това е особено важно за Обединеното кралство в момента, когато правителството е на прага на голяма бюджетна реформа.
За да видите какво означава това на практика, нека разгледаме пенсиите в публичния сектор. При система, базирана на пари в брой, дългът се отчита при изплащане на пенсията, което може да стане е след години. Правителството няма много стимули да предприеме каквито и да било мерки за това. Но при счетоводството, основано на текущо начисляване, разходите за пенсионния ангажимент трябва да бъдат записани като пасив, когато обезщетението бъде осигурено. Това кара правителството на Нова Зеландия да създаде през 2001 г. пенсионен фонд за изплащане на бъдещи пенсии. Днес този квазисуверенен фонд се приема от редица други страни.
Вземете друг пример: при система, базирана на текущо начисляване, бюджетът включва годишна такса, за да отрази факта, че активи като сгради и инфраструктура понасят щети и в крайна сметка остаряват. Това счетоводителите наричат амортизация. Тъй като разходите преминават през годишните бюджети, налице е силен стимул за правителствата да повишават стойността на своите активи, като ги управляват ефективно. При система, базирана на пари в брой, няма такъв стимул, което означава, че дългосрочните инвестиции се отлагат и бъдещите поколения са оставени да платят сметката, когато сградите се рушат, а инфраструктурата се разпада.
Глобална дългова криза
Успехът на реформите в Нова Зеландия се отразява в нейните фискални резултати, казва Бол. „Това, което виждате, е значителна промяна. Преживяхме две десетилетия на дефицити преди тези реформи, но след като те влязоха в сила, от около 1994 г., отбелязахме основно тенденция за укрепване на баланса и увеличаване на нетната стойност. И докато укрепвате баланса, се наблюдава ефект и на намаляване на дълга“, допълва той.
С изключение на четирите години след глобалната финансова криза и опустошителното земетресение в Крайстчърч през 2011 г., което причини щети, еквивалентни на 11% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, нетната стойност нараства всяка година до началото на пандемията.
Бол иска да изнесе опита на Нова Зеландия в други страни. В сътрудничество с колеги от цял свят, включително историк, банкер, бивш служител на Министерството на финансите на Обединеното кралство и бивш глобален главен икономист в Citigroup Inc., той пише книгата „Публична нетна стойност“, за да обясни как този подход може да бъде отговорът на едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено почти всяко правителство днес: как да се справи с прекомерния държавен дълг, особено във време, когато застаряващото население, геополитическото напрежение, геоикономическата фрагментация и разходите за борба с изменението на климата увеличават фискалния натиск.
Дългът на САЩ е близо 100% от БВП и се очаква да нарасне до 122% към 2034 г. Много страни от еврозоната се затрудняват да поставят дълговете и дефицитите под контрол, за да се съобразят с правилата на съюза на единната валута. Положението в много развиващи се страни е още по-тежко. Икономисти от Международния валутен фонд (МВФ) предупредиха, че глобалният публичен дълг може да е по-висок от изчисления до момента и това да се влошава, като страните ще трябва да направят много по-значителни фискални корекции, за да се справят с проблема.
Според последните оценки на МВФ глобалният публичен дълг ще надхвърли 100 трлн. долара до края на тази година, което се равнява на около 93% от световния БВП.
На този фон авторите твърдят, че счетоводството, базирано на текущо начисляване, може да подобри производителността на публичния сектор, спомагайки за облекчаване на натиска върху правителствата, които са лишени от пари. Например те смятат, че правителствата биха могли да постигнат лесно напредък чрез по-добро управление на държавната собственост. Счетоводството, базирано на пари в брой, оценява собствеността въз основа на това, което сте платили за нея, минус амортизацията, без препратка към текущата пазарна стойност. Но без актуални оценки на активите правителствените решения се вземат „на тъмно“. Трябва ли една сграда да се реновира или да се продаде? Колко трябва да плаща държавата за услугите си? Една пътна мрежа, например, е ценен обществен актив. Но в система, базирана на пари в брой, няма стимул да се генерират пари от тях, независимо дали чрез ТОЛ такси или някакъв друг механизъм.
В Нова Зеландия, казва Бол, едно от първите упражнения е да се изработи подходяща капиталова такса за обществените услуги. Въоръжено с тази информация, правителството може след това да реши кой е в най-добра позиция да ги достави: държавата или частният сектор. Както се казва в една поговорка, това, което не можете да измерите, не можете да управлявате.
Ще се превърне ли Обединеното кралство в приемник на този опит?
Много от реформите в Нова Зеландия през 80-те години на миналия век следват по-широк интелектуален прилив. С нарастването на размера на съвременните държави в средата на XX век, когато дейностите им стават все по-сложни, става ясно, че те се нуждаят от по-професионално управление. Школата за ново публично управление, възникнала от академичните среди и мозъчните тръстове, особено в англоговорящите страни, се застъпва за възприемането на ориентирани към клиентите търговски подходи към институциите за обществени услуги, подобни на тези, използвани в частния сектор. Счетоводството на текущо начисляване се разглежда като централно тук.
Преди 30 години изглежда, че Великобритания ще тръгне по пътя, очертан от Нова Зеландия. През 1994 г. Кен Кларк, тогава министър на финансите на Обединеното кралство, обявява планове за въвеждане на счетоводство на базата на текущо начисляване, като казва пред парламента, че „правителственото счетоводство за публичните разходи е станало архаично“. В следваща Бяла книга той отбелязва, че някои от договореностите за счетоводство и бюджетиране на администрацията датират от времето, когато Уилям Гладстон е бил финансов министър през 60-те години на XIX век.
И все пак едва през 2011 г. Великобритания най-накрая успява да публикува сметки, базирани на текущо начисляване, и днес те все още не играят роля в ежедневното финансово управление на правителството. През последните седмици британската политическа класа се възмути, че Рейчъл Рийвс, новият властелин на финансите, подготвя реформа на фискалната рамка, която ще вземе предвид както активите, така и пасивите. Ако това се случи — може би като част от бюджета на новото правителство — най-накрая може да увеличи обхвата за заеми, което ще измъкне страната от фискалната дупка.
Но, казва Бол, изготвянето на сметките, базирани на текущо начисляване, е само една стъпка в правилната посока. Сметките също трябва да се използват като основа за вземане на решения, в противен случай те няма да окажат влияние.
Това може да обясни защо никоя страна все още не е възприела напълно модела на Нова Зеландия. За политиците прозрачното счетоводство носи със себе си по-голяма отчетност, тъй като дългосрочният натиск върху дълга става невъзможен за скриване и компромисите по-трудни за избягване. За политиците и държавната администрация промяната в счетоводните системи означава сътресение и риск уменията, които в момента са високо ценени, да остареят. Един национален бюджет, основан на текущо начисляване, би бил ценен инструмент за едно честно и прозрачно правителство. Но кой политик от днес иска да постигне това?
00:14 | 01.11.24 г.
