Модерната икономика започва тогава, когато на дефицита спре да се гледа като на бедствие, а като на инвестиция. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria д-р Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания към БАН.
По думите му това са теоретични разсъждения и в България „трябва да положим усилия да сведем дефицита в нормални рамки, след като "това са пари, които ще изплащат нашите деца“.
Събев посочи, че ако се стигне до 18 млрд. лева недостиг в бюджета, това означава 8% дефицит от брутния вътрешен продукт. „В тази ситуация интересен е румънският пример. Последните пет години Румъния натрупа 77 милиарда евро дефицит. Трябва да си дадем сметка, че нашата северна съседка ползва този тип политика, за да постави страната на икономическата карта на Европа. Този ход не е задължително лошо нещо. Най-дясната държава – САЩ – също изгражда икономическата си политика върху огромен дефицит“, коментира икономистът.
Според него данъците в България са като на бедна страна, но разходите ни започват да стават такива като на по-заможна. Събев отбеляза, че данъчната ни тежест е най-ниската в Европейския съюз с изключение на Ирландия.
„Ниските данъци и малкият дефицит водят до това, че и разходите ни са ограничени. Тази теория обаче се оказа грешна. Българските граждани си дадоха сметка, че могат да мигрират в друга държава. Стратегията на ниските разходи просто стигна до своя естествен край“, смята икономистът.
Той напомни, че България имаше бюджети излишъци дълги години, но не се направиха инвестиции в образование и здравеопазване. „Сега сърбаме попарата на този остеритет. От 2019 година отпускаме каишката на разходите – това ни подсказаха и нашите международни партньори. За да продължат инвестициите, няма как да не се стигне до вдигане на данъците“, прогнозира Събев.
Според него на пръв поглед ситуацията изглежда патова – ако не вдигнем данъците, имаме криза на бюджета, ако ги вдигнем, най-добре платените специалисти могат да мигрират, очаква той и добави, че намаляването на заплати на учители и лекари ще доведе до недоволство.
„Всъщност, нашата данъчна система е точно това – система“, посочи икономистът и обясни, че плоският данък върху физическите лица не е единственият данък, който може да се промени, след като системата се състои от 20 или 30 различни налога.
Уязвима ли е фискалната стабилност? Трябва ли да се промени икономическата политика, свързана с облагането? Има ли условия за въвеждане на поетапно прогресивно облагане и вдигане на акцизите за вредните стоки? Идва ли редът на увеличение на корпоративния данък? Какво спъва промяната в данъчното облагане? Трябва ли да влезем в еврозоната?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
10:37 | 22.10.24 г.
