Коя страна в Европа разполага с най-конкурентоспособната данъчна система?

Естония има най-конкурентната данъчна система в Европа, Великобритания и Германия отбелязват подобрение в това отношение, а Италия отчита застой, установи ново проучване на Tax Foundation, цитирано от Euronews.

В доклад, публикуван в понеделник, базираният в САЩ мозъчен тръст посочва данъците на Естония от 20% върху корпоративната печалба и личните доходи и данъка върху собствеността, който е свързан със стойността на земята, а не с инвестициите, присъждайки на прибалтийската страна лидерска позиция относно ефективността на данъчните системи в Европа.

„Капиталът е силно мобилен. Бизнесът може да избере да инвестира в произволен брой държави по света, за да намери най-високата норма на възвръщаемост“, се посочва в доклада, като се добавя, че конкурентните и неутрални данъчни кодекси могат да насърчат устойчивия растеж.

Анализът разглежда кои държави предлагат най-ниските пределни данъци – но също така изследва по-подробни структурни характеристики, като например колко вероятно е данъчните системи да изкривят поведението.

Tax Foundation се позовава на изследване, което показва, че корпоративният данък върху печалбата е най-вреден за икономиката - въпреки че алтернативните източници на приходи, като данъците върху продажбите или потреблението, могат да натежат непропорционално върху бедните.

Лидери са Прибалтийските страни и Швейцария, като след Естония се нареждат Латвия с коефициент на данъчната конкурентоспособност от 92,2 пункта. Литва е пета с коефициент 79,5 пункта. Швейцария е четвърта с 83,6 пункта.

Чехия пада с три позиции в годишната класация до осмо място, след като повиши нивото на корпоративния данък от 19% на 21%, докато Германия и Обединеното кралство са приветствани заради предлагането на по-щедри отстъпки за корпоративните инвестиции в оборудване.

Италия е оценена като страната с най-малко конкурентоспособния данъчен кодекс в Европа, като се нарежда точно след Франция. Рим е критикуван за наличието на „множество изкривяващи данъци върху собствеността“ и необичайно тясна данъчна основа относно данъка върху добавената стойност (ДДС).

Междувременно големите европейски държави изпитват затруднения да стимулират икономиките си, както и да възстановят публичните финанси, които бяха засегнати първо от пандемията, а след това от енергийната криза.

Министър-председателят на Франция Мишел Барние наскоро обяви, че правителството ще набере милиарди евро чрез повишаване на данъците върху големите предприятия и богатите, докато се стреми да намали дефицита на страната – сред най-високите в блока – в съответствие с правилата на ЕС.

Идеята държавите да се конкурират в изкушението на бизнеса чрез данъчния кодекс предизвика и страхове от загуба на инвестиции в свят, в който дигиталните бизнеси често могат лесно да прехвърлят дейността си от една страна в друга.

Развитите страни в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вече се споразумяха, че печалбите на големите корпорации трябва да бъдат облагани с минимален данък от 15%.

Върховният съд на ЕС също наскоро постанови, че данъчната отстъпка в Ирландия, според която Apple плаща ниски такси от 0,005%, представлява незаконна субсидия.

Въпреки ниските нива на корпоративния данък високите такси върху доходите и дивидентите поставят Ирландия на дъното на таблицата на Tax Foundation, която разглежда 38-те членки на ОИСР.