fallback

Григор Сарийски: Нереалистичен е заложеният дефицит от 3% в Бюджет 2025

20 месеца продължава „черната серия“ в индустриалния капитал с отрицателно производство и това намалява базата, върху която се начисляват данъците, посочи икономистът

17:40 | 15.10.24 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Нереалистичен е заложеният дефицит от 3% в Бюджет 2025. Това мнение изрази пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН.

"Имаме анонса на служебния финансов министър Людмила Петкова, която в началото на октомври излезе с очаквания за увеличение на фискалните разходи с около 18 млрд. лева, а на приходите с несъпоставим темп – едва около 6 млрд. лева. Което означава близо 12 млрд. лева прираст на дефицита. Ако добавим тези 12 млрд. към очакваното за тази година, това означава, че следващата година би трябвало да приключим с около 8,5% или 9% без малко дефицит, зависи до каква степен е реалистична прогнозата за брутния вътрешен продукт (БВП), за която също имам съмнение", коментира икономистът.

По думите му дефицитът става все по-труден за обуздаване, като се има предвид динамиката. Сарийски отбеляза, че според данните за август увеличението при приходите е с 9%, докато при нелихвените текущи разходи превишението е с 15%. Според него „дефицитът излиза извън контрол“, като отбеляза, че това не е спорадично явление, а „ерозия на фундамента“.

За пример той даде „черната серия“ вече 20 месеца в индустриалния капитал, който заради отрицателното производство намалява базата, върху която се начисляват данъците и това налага необходимостта от повече фискални стимули.

Икономистът предупреди, че от държавните субсидии лъвския пай от финансирането получава едрият бизнес, който и „без това печели добре“.

Сарийски не е оптимист за политиката, която ще води след предстоящите парламентарни избори на 27 октомври бъдещото правителство. "Ако 51-вият парламент е шарен – със 7-8 партии в него – и знае, че правителството ще е от ден до пладне, ще превърне дори фискалната политика в част от предизборната платформа за следващите избори, които вероятно ще са по Великден“, предположи икономистът.

Според Сарийски, ако наистина се движим към такъв сценарий, какъвто той очаква, че ще имаме много скоро след изборите, „това означава, че няма да се изпълни нито една от мерките, за които се говори в момента, или те ще бъдат половинчати". Той напомни, че повечето препоръки на експертите бяха да се премахне автоматизмът при увеличението на минималните заплати и разходите за пенсии и други за социална защита, да се предоговорят с общините инвестиционните проекти и то онези, които ще доведат до по-висока добавена стойност и са свързани с най-широк кръг от заинтересовани лица.

Икономистът изключи, че следващото правителство няма да приложи непопулярни мерки, ако има хоризонт от половин година и предположи, че следващите месеци до изборите ще отидат в празни приказки по телевизиите и консултации.

Сарийски е убеден, че еврозоната е мираж за България и изказа мнение, че тя "ни трябва колкото тумор в мозъка". Що се отнася до шанса за изпълнение на критериите за влизането на България, той подчерта, че се правят усилия в тази посока за сваляне на инфлацията до 1,2%, каквито данни има от статистиката днес. Той обаче е убеден, че страната ни доста трудно ще се справи с дефицита, защото трябва стабилно правителство или фундамент – повече приходи за икономиката от данъци, която да не разчита само на ръста на услугите от ресторанти и хотели, а на индустриално производство и активно потребление, но не на база кредити, а на неговия органичен ръст.  

"Имаме ерозираща база за приходите в хазната и това не може да донесе устойчиви финанси", категоричен е икономистът и даде пример с кризата в Гърция, която влезе в порочен цикъл с напрежение с фискалните дефицити и след попадане в еврозоната подаде данни пред Европейската комисия и Европейската централна банка, с които имаше възможност да тегли заеми с ниски лихви, а това доведе до нейното „дозакопаване“. Григор Сарийски припомни, че от 98% стандарт, спрямо европейския, гърците изпаднаха за няколко години до нивото на България – 64%.

Той се надява страната ни да не стигне до гръцкия сценарий и предупреди, че има опасност от надуване на балони и за пример даде кредитирането, за което смята, че финансите на България се насочват контрапродуктивно – 25% лихва на годишна база при ипотеките и 7-8% при бизнеса, който трябва да произвежда.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:40 | 15.10.24 г.
fallback
Още от Данъци и бюджет виж още