Възходът и падението на Макрономиката

Когато Еманюел Макрон дойде на власт през 2017 г., той беше приветстван като приятелски настроения към бизнеса бивш банкер на Ротшилд, който ще превърне Франция в световноизвестна инвестиционна дестинация, като намали публичните разходи и данъците.

Седем години по-късно икономическите акредитиви на френския президент са на подсъдимата скамейка, пише Politico.

Корекциите на бюджета, които включват 19,4 млрд. евро увеличения на данъците и 41,3 млрд. евро намаления на разходите, е ярък знак, че управлението на парите във Франция се е отклонило от релсите през мандата на Макрон.

Политическите опоненти на президента се наслаждават на внезапното му изпадане в немилост заради фискалното управление и точат ножовете си. Традиционно Макрон винаги се е стремял да печели политически точки, като се е представял винаги като врял и кипял човек по отношение на икономиката. В тазгодишната парламентарна предизборна кампания той заклейми както крайнолевия Жан-Люк Меланшон, така и крайнодесния лидер Марин льо Пен като безотговорни политици, които биха хвърлили Франция във финансовата бездна.

Сега президентът усеща вкуса на собственото си лекарство, тъй като противниците и съюзниците му – да не забравяме, че потенциалните му наследници сега се стремят да покажат своята смелост - атакуват неговия опит. Бюджетният дефицит на Франция се очаква да достигне впечатляващите 6,1% от брутния вътрешен продукт на страната тази година в сравнение с 2,6% през 2017 г.

„Те съсипаха Франция и излъгаха французите“, каза крайнодесният лидер Льо Пен наскоро. Тя коментира „финансовата некомпетентност на „Моцарт на финансите“ – обидна препратка към по-ранната кариера на Макрон като инвестиционен банкер.

Може би по-поразителното е, че Едуар Филип, който беше министър-председател по време на първия мандат на Макрон и се бори да стане негов наследник, също обвинява правителството в оставка, че крие истината от обществеността и от ЕС за огромните дългове на Франция. По думите му никой не вярва в обещанието за привеждане на дефицита в съответствие с правилата на ЕС до 2027 г.

Икономисти и независими органи, като централната банка на Франция и Сметната палата, сега също поставят под съмнение икономическата рецепта на Макрон, която се характеризираше с комбинация от данъчни облекчения за компании и богати хора, съчетани с щедри субсидии за бизнесите.

Новото правителство, назначено след поражението на центристите на Макрон на предсрочните парламентарни избори през юли и водено от премиера Мишел Барние, сега е изправено пред тежка бюджетна криза. Барние обвинява своите предшественици, че не са казали на французите цялата истина за мизерния бюджет на страната. Той посочи, че е открил „влошена ситуация, много по-лоша, отколкото се казваше“.

Дефицитът на Франция - разликата между това колко харчи страната и колко получава под формата на данъци - рязко спадна през последните няколко месеца и ще бъде около 6 процента от БВП на страната тази година. Това обаче е значително над официалната прогноза на предишното правителство за 5,1% и лимита от 3%, определен от правилата на ЕС. Франция вече е изправена пред така наречената процедура за прекомерен дефицит от Брюксел за нарушаване на правилата за разходите на ЕС през миналата година.

Новостите в бюджета на Франция включват нов данък върху обратното изкупуване на акции, данък върху производството на електроенергия и увеличение на корпоративните данъци, особено за големите групи, както и данъци върху най-богатите домакинства.

Икономическият план на Макрон изглежда изплащаше дивиденти преди пандемията от коронавирус. В началото на първия си мандат правителството успя да задържи дефицита на Франция под лимита от 3% от БВП, определен от ЕС. Франция излезе от предишната процедура на ЕС за прекомерен дефицит. В същото време нивото на безработица в страната спадна до 7,5% тази година от 7,9% през 2017 г., а страната се превърна в най-привлекателната дестинация в Европа за чуждестранни инвеститори, според проучване на EY.

Икономическият меден месец на Макрон приключи, когато публичните разходи скочиха до небето, за да се пребори правителството с икономическата криза, предизвикана от пандемията.

Подобно на други страни от ЕС, Франция направи масивна държавна намеса, за да поддържа икономиката си на повърхността, като се превърна във втория най-голям потребител на субсидии за бизнеса в Европа след Германия. По време на енергийната криза, подхранвана от нахлуването на Русия в Украйна, Франция и други страни от ЕС продължиха да харчат, за да помогнат на засегнатите предприятия и да ограничат цените на газта и електричеството.

Когато кризата отмина, правителството се затрудни да въведе ред в публичните си финанси. Властите се противопоставиха на големи намаления на разходите или повишения на данъците, които можеха да направят Макрон по-непопулярен на европейските и националните избори това лято. „Президентът се страхуваше от дебат за бюджета два месеца преди изборите за ЕС“, казва бивш служител на финансовото министерство, на когото е предоставена анонимност, за да говори.

През последните няколко месеца служители на икономическото министерство коментират, че дефицитът на Франция излиза извън контрол. Публично обаче се говори за по-оптимистични прогнози за дефицита.

Тази пролет, когато ситуацията изглеждаше мрачна, тогавашният министър на икономиката Бруно льо Мер предложи да се въведе коригиращ законопроект за бюджета за 2024 г., за да се приложат допълнителни съкращения на разходите и нови данъци - опция, която Макрон публично отхвърли тогава. Макрон и неговият премиер Габриел Атал се противопоставиха на предложенията заради опасения от обратна реакция преди изборите за ЕС.

Макрон наложи големи данъчни облекчения за бизнеса, като намали ставката на корпоративния данък от 33 процента на 25 процента от печалбите, както и задължителните вноски, които компаниите трябва да плащат независимо от печалбите си. Той премахна и данъка върху богатството, припомня медията.

Според Сметната палата на Франция тези намаления на данъците са част от проблема, тъй като те не са компенсирани от насрещно намаление на разходите. Според изчисления на институцията намаляването на данъците на Макрон е струвало 62 млрд. евро между 2018 и 2023 г.

Президентът на Франция се обоснова с очаквано повишаване на икономическата активност и по-големи данъчни приходи. „По принцип това не беше лоша стратегия“, казва икономистът Жан-Пизани Фери, мозъкът зад икономическата програма на Макрон, в скорошно интервю за Le Nouvel Obs. Той обаче признава, че стратегията не е проработила.