fallback

Приходите в хазната ще продължат да растат и през 2025 г., но отново по-бавно от разходите

Министерството на финансите ще представи Бюджет 2025 с дефицит до 3%, но след дискусии с парламентарните сили

16:39 | 04.10.24 г. 3

Няма никакво съмнение, че България ще представи бюджет за 2025 г. в рамките на заложените параметри в Закона за публичните финанси, което е дефицит до 3%. Това каза по време на брифинг в Министерството на финансите служебният вицепремиер и ресорен министър Людмила Петкова.

Тя представи анализ на финансите на страната за последните три години и експертни оценки за приходите и разходите на България през 2025 г. Петкова обаче подчерта, че това не са параметри на бюджета за следващата година, за изготвянето на който разчита на диалог с политическите сили в Народното събрание.

Приходите в хазната трайно нарастват, но разходите се увеличават по-бързо

Данъчно-осигурителните приходи в държавния бюджет бележат траен годишен ръст от по 5-6 млрд. лв. въпреки приемането на намалени и нулеви ставки за някои стоки и услуги в периода 2022-2024 г., показва анализът на Министерството на финансите, представен от Петкова. При неданъчните приходи обаче има спад. Като една от причините финансовият министър посочи неизплатения дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който беше блокиран с решение на Народното събрание от 29 март тази година. Конституционният съд обаче постанови, че то е било противоконституционно. По думите на финансовия министър очаква се средствата да бъдат внесени най-късно в началото на следващата седмица.

В частта с приходите от помощи и дарения Петкова очерта променлива тенденция заради плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Първото плащане страната е получила през 2022 г. и то е в размер на 2,677 млрд. лв., но заявеното през 2023 г. второ плащане в размер на 1,277 млрд. лв. все още не е получено заради неизпълнените реформи.

Въпреки тенденцията за нарастване на приходите, в анализирания период има и значителен ръст на разходите – основно при тези за персонал, социални и здравноосигурителни плащания, разходите за издръжка. Средствата за персонал са скочили от 14,6 млрд. лв. през 2022 г. до 18 млрд. лв. през 2024 г., а здравно-осигурителните и пенсиите са се увеличили от 25,7 млрд. лв. до 34,9 млрд. лв. през тази година.

„Изводът, който може да се направи, е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от европейски фондове и плащания по ПВУ“, каза Петкова.

Тази изпреварваща тенденция се наблюдава и в оценките за 2025 г., подсилена от законодателни промени, социални политики и политики за доходите.

На въпрос относно дефицита за тази година, Петкова отговори, че към момента е в размер на 1,4% от прогнозния БВП при заложени в бюджета 3% от БВП.

Какви ще бъдат параметрите на Бюджет 2025?

Неприетите от Народното събрание промени по Плана за възстановяване и устойчивост и главата RePower, както и обсъденото на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) увеличение на разходите за отбрана до 2,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) са сред предизвикателствата пред изготвянето на бъдещата бюджетна рамка.

„Всичко това налага задължително обсъждане на политиките и насоките за развитие с политическите партии“, подчерта Петкова.

Според информация, основана на експертни оценки, през 2025 г. се очаква ръст на приходите в хазната от 6,2 млрд. лв. (7,7% повече спрямо 2024 г.). Очаква се данъчно-осигурителните приходи да нараснат с 10,4% спрямо тази година, или с 6,7 млрд. лв. Относно приходите от помощи и дарения – има неяснота заради плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Изчислени на база действащите политики и законодателство, разходите биха нараснали с 18,1 млрд. лв. (18,2%), от които 4,4 млрд. лв. за персонал, 2,5 млрд. лв. за издръжка и 5,4 млрд. лв. за социални и здравно-осигурителни плащания. Най-висок е делът на разходите за персонал и пенсии – 46,9% от всички.

Това не са параметри по бюджета за 2025 г., нито окончателни оценки, подчерта Петкова, като посочи, че са възможни комбинации от приходни и разходни мерки и източници на финансиране.

Какво ще се случи с Плана за възстановяване и устойчивост

Докато България все още чака второ плащане по ПВУ, Хърватия е вече на седмо плащане и се очаква да приключи плана много преди крайния срок от 2026 г., коментира Людмила Петкова.

Тя отбеляза, че България остава единствената държава в ЕС, която не е представила нито изменения по ПВУ, нито съдържание на глава RePower.

Финансовият министър призова чрез медиите политическите партии да се върнат в Народното събрание, за да предоставят мандат на служебния кабинет да завърши договорния процес по Плана, за да не загуби страната милиарди левове.

Петкова ще присъства на заседание на ЕКОФИН на 7-8 октомври и ще коментира с Европейската комисия възможностите за удължаване на срока, в който България да внесе промените. 

Вицепремиерът посочи и че трябва да бъде изготвен средносрочният фискално-структурен план. Не служебният кабинет обаче следва да определя политиките и икономическото развитие на страната за следващите четири години, затова и не той трябва да разработи плана, посочи Петкова.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:30 | 04.10.24 г.
fallback
Още от Данъци и бюджет виж още