През последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Това констатира канадският институт „Фрейзър“ в годишното си проучване за миналата година „Икономическата свобода по света“ – в изданието се измерва степента на икономическа свобода на практика във всички държави по света през последните пет десетилетия.
В най-новия доклад „Икономическата свобода в България“, изготвен от подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) правят преглед и препоръки за растеж на българското стопанство.
Котвата валутен борд
Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС, посочват от ИПИ. Всички тези фактори позволяват на страната да премине успешно през поне три периода на икономически спад, белязали стопанската картина в цяла Европа от началото на века, както и да регистрира дългосрочен растеж въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото.
В групата на свободните икономики
Разширяването на икономическата свобода в България в последните 25 години води след себе си период на почти непрекъснат икономически растеж и повишение на доходите. В периода 2016-2019 г. България за пръв път попада в групата на най-свободните икономики в света (топ 40), което е следствие от добрите показатели по отношение стабилността на парите, свободата на международната търговия и размера на правителството. След настъпването на пандемията обаче се наблюдава стагнация на икономическата свобода в България, а и в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), която е предизвикана от нарастването на държавните разходи и размера на правителството, в някои случаи от увеличената регулаторна тежест и липсата на достатъчен напредък в областта на върховенството на правото.
Конвергенция и икономически растеж
От началото на новото хилядолетие България отчита постоянно подобрение на показателите за сближаване с икономиките в ЕС. Този период от близо 25 години е белязан от множество реформи и разширяване на икономическата свобода, по-дълбока интеграция с европейската икономика и възползване от възможностите на единния пазар, както и от няколко кризи и епизоди на икономически спад, които обаче не промениха траекторията на догонване и конвергенция.
Икономическа свобода в България според Института „Фрейзър“ (1985-2021 г.)
Скала от 0 до 10 т., като 10 т. е максимална стойност на икономическа свобода
Фундаменталните котви на българската икономика, който са в основата и на показателите за икономическата свобода, позволиха на страната да премине през връхлитащи кризи от различен характер и да отчете период от над две десетилетия на почти постоянен икономически растеж.
Процесът на икономическо сближаване е следствие от устойчиво по-високият икономически растеж в България спрямо средния за ЕС. Това е вярно за целия регион на Централна и Източна Европа, като десетте разглеждани страни отчитат по-висок растеж и догонват най-големите икономики в рамките на ЕС.
Преди две десетилетия почти всички страни от региона на ЦИЕ са на нива 50-60% от средното за ЕС по показателя брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в стандарти на покупателна способност, като единствено Чехия и Словения са над границата от 80% от средното за ЕС. България и Румъния в този период са далеч под границата от 40% от средното за ЕС. Две десетилетия по-късно Чехия и Словения са над границата от 90%, а Литва, Естония, Полша и Румъния са над границата от 80%.
България остава единствената страна в региона на ЦИЕ под границата от 70%, но в същото време е на своя исторически максимум спрямо страните от ЕС.
През последните две десетилетия целият регион на Централна и Източна Европа значително се доближи до най-големите икономики в ЕС, като това несъмнено е свързано с разширението на икономическата свобода в региона, участието в единния пазар на ЕС и по-дълбоката интеграция с големите западни икономики.
Конкурентите предимства на България и страните от региона на ЦИЕ са директно обвързани с подобрението на показателите за икономическата свобода в дългосрочен план. Въпреки това, стагнацията на икономическата свобода в региона може да ограничи икономическия растеж и процесът на сближаване.
Нарастването на държавните разходи и въобще на размера на правителството, увеличената регулаторна тежест и липсата на напредък по отношение на върховенството на правото са основните пречки пред дългосрочния растеж, прогнозират от ИПИ.
Икономически растеж в България и ЕС-27 (%)
Водещите показатели за проследяване на икономическата конвергенция в Европа са: брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в стандарти на покупателна способност и фактическото индивидуално потребление на човек от населението, което също отчита покупателната способност и измерва материалното благосъстояние на домакинствата.
И по двата показателя България бележи устойчив прогрес през последните 25 години. БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност в България се увеличава от 28% от средноевропейското ниво (ЕС-27) през 1999 г. до 45% през 2010 г. и 64% през 2023 г. По този показател България все още изостава от средните нива за ЦИЕ, като всички други разглеждани страни са над границата от 70% от средното за ЕС-27.
При фактическото индивидуално потребление на човек от населението се наблюдава сходна динамика. През 1999 г. фактическото индивидуално потребление в България е на нива от 31% от средното за ЕС (ЕС-27). През 2010 г. показателят достига 46%, а към 2023 г. вече е на нива от 73%.
БВП на човек от населението в България в стандарти на покупателна способност
(%, ЕС27=100)
През миналата година България се отделя от последното място в ЕС, като изпреварва Унгария по фактическо индивидуално потребление на човек. Интересно е, че и при двата показателя се наблюдава сериозно подобрение в периода след пандемията. Това е породено както от бързото възстановяване на икономиката и по-силния, в сравнителен план, икономически растеж в последните години, а също така и от корекцията на населението на база преброяването от 2021 г.
Периоди на рецесия и възстановяване
Европа премина през три периода на отрицателен икономически растеж през последните 25 години. Първият в рамките на глобалната финансова криза (2008-2009 г.), вторият като следствие от дългова криза в Европа (2012-2013 г.) и третият предизвикан от пандемията и социалните ограничения (2020 г.). Икономиката на България следва общата динамика на големите европейски икономики, като също изпадна в рецесия три пъти за последните 25 години – в същите три периода, макар и с различни характеристики като дълбочина и продължителност на рецесията и последвалото възстановяване. Въпреки тези епизоди на икономически спад, през последните повече от две десетилетия България почти неизменно е на пътя на икономическия растеж.
Предизвикателството на политическото управление
В края на 2024 г. в България предстоят поредни парламентарни избори. Това са седми избори в периода 2021-2024 г., като в страната не може да се формира стабилно мнозинство в парламента и съответно правителство, което да провежда дългосрочна политика. Видима е нуждата от формиране на някакъв път напред, както в политически план, така и по отношение на икономиката и върховенството на правото. Прегледът на показателите за икономическата свобода в България дава добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа, се посочва още.
Необходим е ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността на страната. Сред основните външнополитически котви са и поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство, са част от заключенията. Тези цели са свързани с дългосрочни усилия на няколко правителства, както и с общите възприятия за стабилността на българската икономика и възможностите за повишение на кредитния рейтинг на страната.
Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. Необходима е политика за ограничаване на безконтролния и често хаотичен ръст на публичните разходи, елиминиране на бюджетния дефицит в средносрочен план и ограничаване нарастването на държавния дълг. Свиването на размера на държавата изисква и оттеглянето на държавата от различни икономически сфери. Намалението на осигурителната тежест също е важен фактор, който може да подкрепи стимулите за труд. На преден план може да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест, гарантиране на пълна прозрачност на процедурите за възлагане на обществени поръчки в работата на публичната администрация.
Върховенството на правото остава сферата, в която България изостава най-много спрямо големите икономики в Западна Европа и добрите примери в региона на Централна и Източна Европа. След решението на Конституционния съд и отпадането на възможността за „шокова терапия“ на съдебната власт, борбата за върховенството на правото в страната ни ще трябва да се фокусира върху нормативната рамка и оперативното администриране на съдебната власт. Трябва да се контролира управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване. Гарантирането на честна процедура за избор на нов главен прокурор и други ключови позиции в съдебната власт трябва да са с приоритет при вземането на решения от гражданското общество. В цел трябва да се превърне ефективната политика за борба с корупцията и да са постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт, се казва още.
08:36 | 01.10.24 г.
