Повечето страни от еврозоната едва ли ще отговарят на новите фискални правила

Държавите от еврозоната ще имат затруднения да отговорят на ревизираната фискална рамка на Европейския съюз (ЕС), според изследване на Bloomberg Economics (BE).

„Трудно е да се преувеличи колко далеч са сегашните правителствени политики от съобразяване с новите правила на ЕС“, коментират Ана Андраде и Бхаргави Сактивел от BE.

След години на разходи за овладяване на кризите, включително пандемията и последиците от нашествието на Русия в Украйна, Брюксел въведе отново фискални лимити, които целят да бъдат достатъчно строги, за да наложат дисциплина, но не твърде строги, за да бъдат непостижими.

Докато Франция и Италия вече са сред страните, срещу които ЕС е започнал наказателни процедури за прекомерни бюджетни дефицити, Андраде и Сактивел отбелязват, че дългосрочните траектории на кредитирането са „далеч по-проблематични“.

Въз основа на собствени оценки на BE за растежа и пазарните стойности на лихвите „дългът дори не е близо до намаляване в средносрочен план със 70% вероятност“, пишат анализаторите.

Във Франция, където политическата безизходица затруднява намаляването на дефицита, шансовете дългът да спадне между 2031 и 2036 г. се оценяват на само 11%, а вероятността Италия и Испания да постигнат това е, съответно, 32% и 39%.

Изследването показва и какво би станало, ако Франция задейства плановете „строго“. Дългът на страната ще намалее през идните две десетилетия и ще достигне ниво, което е с 42 процентни пункта по-ниско от основната прогноза въз основа на седемгодишен план за корекции, коментират анализаторите.

Това, което действително ще се случи във Франция, е по-умерена политика. Премиерът Мишел Барние все още не е обявил новото правителство. Той обаче отправи предупреждение за публичните финанси на страната, като заяви, че „бюджетното положение е много сериозно“.