България най-вероятно ще загуби поне 500 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), защото се бави с реформите, за които се е подписала пред Европейската комисия. За това предупреди в Нова ТВ бившият вицепремиер по управление на европейски средства в служебния кабинет на Гълъб Донев Атанас Пеканов.
Според него ако не приемем реформите, Европейската комисия ще ни накаже и ще вземе част от парите по второто плащане за 1,5 млрд. лв. Целият план е за 12 млрд. лв. „От тях сме взели 2,7 млрд. лв., или 25% по време на служебния кабинет. Оттам нататък няма повече получени пари, а остават две години. Ние сме на второто плащане от осем”, отчете Пеканов.
Бившият вицепремиер посочи, че парламентът трябва да приеме три закона – за избора на състава на Антикорупционната комисия, Закона за личния фалит и Закона за защита на потребители, които подават сигнали за корупция.
„През 2020 г. всички страни членки се обединиха, че ще има европейски средства, но срещу условия и реформи. Те са разписани за всяка една страна. По време на кабинета „Петков“ Планът беше приет такъв, какъвто е. Сега се движим по стъпките, които трябва. През 2022 г. няма други плащания, ние трябва да приемем тези три закони, плюс още няколко мерки“, добави той.
По думите му други страни от "нашата черга", които ползват пари от ЕС, са Хърватия и Гърция, които са усвоили до този момент над 60% и са развили проектите си в енергетиката и инфраструктурата.
„След време ще се състезаваме с тези страни, включително и по производство на евтина електроенергия“, коментира бившият вицепремиер. Той смята, че Европейската комисия „прави компромис, защото нямаме редовен кабинет и парламентарно мнозинство, но докога ще се прави този компромис, е трудно да каже". По думите му "времето свърши отдавна".
Пекавов изрази мнение, че „сега, в тези плаващи мнозинства“ трудно ще се променят закони, а средствата са необходими за плащане например за метрото на София, саниране на сградите, закупуването на хеликоптери, ремонтните дейности по училищата. „Това са неща, които няма да се случат, няма да можем да ги платим”, коментира той.
Бившият вицепремиер посочи, че освен реформите, свързани с приемането на три закона, от които зависи получаването на пари по втория транш, трябва да дадем яснота за „Пътната карта“ за Зелената сделка и какво се случва до края на 2038 г. в мините, каквито очаквания и изисквания има Европейската комисия за либерализация на пазара на тока.
„Успехът на България идва, когато правим не толкова лесни неща и трудни реформи. Планът за възстановяване и устойчивост е една такава програма от различни промени. Той беше писан от много кабинети, доста труд беше хвърлен и аз съм много притеснен, защото темата остана на заден план по времето на „сглобката“, посочи бившият вицепремиер.
12:52 | 16.09.24 г.
