Решението на проблемите с дефицита в държавното обществено осигуряване и намаляващата адекватност на пенсиите минава през реформа на пенсионната система. Трябва да се направи реформа, да се запушат пробойни, както и да се отделят социалните функции от пенсионната система. Това коментира бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева по Нова телевизия по повод доклада на Националния осигурителен институт (НОИ).
Докладът разкри, че съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще се увеличи от 68% през 2023 г. до 78% през 2070 г., а осигурителните вноски трябва да се увеличат почти двойно, за да се покрият разходите за пенсии. В момента размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3% от осигурителния доход, а на необходимата е 37,5 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в допълнителното обществено осигуряване ще се запази на нива от около 5% от БВП.
„Няма нищо драматично в този доклад“, каза Шулева и уточни, че решението на въпроса не е посочено в документа. По думите й трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси в социалната система.
Темата коментираха и икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев.
Кръстев каза, че парите за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“. „Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, каза още той.
По думите му бюджетът може да си позволи дотацията към общественото осигуряване, което да позволи и изплащането на пенсии и в бъдеще, тъй като това е дотация от бюджета. „България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, обясни икономистът.
Адриан Николов коментира защо с прилагането на швейцарското правило с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще става по-малко.
„Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ, е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, посочи той. И обърна внимание, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило. „Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, допълни Николов.
Шулева посочи, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се отделят социалните функции от пенсионната система. Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, отбеляза бившият министър.
Според Кръстев трябва да се помисли за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата, а не за увеличения на данъчната тежест, за да може дефицитът в бюджета за пенсии да се покрива.
13:10 | 28.08.24 г.
