Защо битката на Путин с инфлацията отслабва отвътре Русия?

След спада от пиковите 17,8% през 2022 г. след началото на инвазията на Кремъл в Украйна до малко над 2% през миналата година,  ценовият натиск в Русия се увеличава отново, пише Telegraph.

Докато руските сили се борят да отблъснат нахлуването на Украйна през границата, официалните данни от миналата седмица показаха, че инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, е скочила с 9,1 процентни пункта от началото на годината до юли.

Разходите се покачват навсякъде, като цените на храните са се повишили с 10 процентни пункта на годишна база. Яйцата, които струват с около 50% повече, отколкото преди година, станаха толкова скъпи , че семействата ги раздават като подаръци.

Кризата дори доведе до опит за убийство на Генадий Ширяев, руския самозван „яйчен крал“, след като властите го разследваха за предполагаема злоупотреба с монополното положение.

Другият ценови натиск идва от действията на самата страна.  Огромните военни разходи в момента поддържат икономиката, като оръжията, танковете и растящите военновременни заплати изяждат военния бюджет на Русия.

Още през май руският президент Владимир Путин отрече, че военните разходи – които според него са надхвърлили 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) – са неустойчиви. „Все още не е критично“, изтъква Путин. „В Съветския съюз през 1985-1986 г. разходите за отбрана бяха 13%“, припомня той.

Армията на Путин губи приблизително 1000 войници на ден, сочат изчисления на британското министерство на отбраната, което изостря хроничния недостиг на работна ръка, тъй като все повече граждани сменят заводите и другите предприятия с фронтовата линия.

Това спомогна за повишаване на заплатите в цялата икономика, като служителите се радват на огромно увеличение на възнагражденията на фона на рекордно ниската безработица от 2,4 процента.

В някои случаи заплатите на машинистите, заварчиците и тъкачите са се учетворили.

Политическият анализатор Екатерина Курбангалеева подчертава, че докато типичен тъкач печели около 300 долара на месец през декември 2021 г., същата работа днес може да изисква до 1300 долара възнаграждение.

Александра Прокопенко, гостуващ сътрудник в Германския съвет за външни отношения, предупреждава, че това  подклажда ценовия натиск.

„Пазарът на труда допринася косвено за инфлацията, тъй като хората получават все по-големи и по-големи заплати и харчат агресивно“, изтъква тя.

В отговор централната банка на Русия беше принудена да предприеме кампания за агресивно повишаване на лихвените проценти в опит да спре покачването на цените.

Тя повиши основния лихвен процент шест пъти през последната година, включително с 2 процентни пункта до 18% на последното си заседание през юли.

„Нашият кораб навлезе в много бурни неизследвани води“, изтъква Елвира Набиулина, управител на централната банка.

Сравнявайки руската икономика с болен пациент, тя добавя: „Какво означава ускорена инфлация? Подобно на високата температура при човек, това показва здравословни проблеми“.

Сега обаче тези здравословни проблеми стават все по-сериозни.

Крис Уифър, основател на консултантската компания Macro Advisory, отбелязва, че сега централната банка очаква лихвените проценти да останат „в диапазона от 18% до 19,6%“ през втората половина на 2024 г.

Очаква се лихвите през 2025 г. да останат между 14 и 16% спрямо предишните насоки между 10% и 12%.

С други думи,  следващото движение на лихвите в Русия е по-вероятно да бъде нагоре, отколкото надолу.

„Това означава, че за остатъка от годината официалният лихвен процент или ще остане непроменен на 18% или може да се повиши до 19% или дори 20% още на следващото заседание на централната банка през септември“, подчертава Уифър.

Той вярва, че руската икономика навлиза в нова фаза на по-бавен растеж, което излага икономиката на „реален риск от стагфлация“.

„В първия етап икономиката реагира на драматична промяна след въвеждането на широкообхватните западни санкции“, коментира Уифър, който отбелязва как икономиката се сви, а валутата се срина след инвазията през февруари 2022 г.

По това време страната отчасти можеше да се справи с насрещните ветрове, като продава петрол на отстъпка на страни като Китай и Индия.

Приходите от петрол и газ достигнаха 80 млрд. долара през първите седем месеца на годината, сочат данни на руското финансово министерство, като Путин използва тези приходи, за да финансира масивните увеличения на публичните разходи, които помогнаха за поддържане на растежа.

Въпреки това, Уифър казва, че временният тласък сега избледнява, тъй като лихвените проценти и икономическата реалност започват да „хапят“.

„Последните данни за Русия показват, че периодът на възстановяване след санкциите постепенно приключва“, допълва той. „Това е придружено от изчерпване или отслабване на предишните двигатели на растежа, тъй като правителството става все по-загрижено за необходимостта да поддържа финансовия баланс“.

Няма по-ясен сигнал, че финансирането е затруднено от решението на Путин да назначи обучен икономист с нулев военен опит за свой министър на отбраната.

„По-внимателен поглед към данните за производството сочи промяна към умереност в държавните разходи, особено в отбраната“, изтъква Уифър.

Докато Путин търси други източници на приходи, за да финансира войната, се появява нова поговорка: „В Русия хората се превръщат в новия петрол“.

Евтината енергия става все по-скъпа, като Кремъл повишава сметките за комуналните услуги с почти 10 процента през юли.

Данъците също се повишават през следващата година в това, което Путин описва като „фина настройка“ на системата. Очаква се тези промени да добавят до 30 млрд. долара към бюджетните приходи за следващата година.

Плоската данъчна ставка от 13% върху доходите, въведена от самия Путин през 2001 г., скоро ще се превърне в петлентова скала, която ще се покачи до 22% за печалби над 50 млн. рубли, или около половин милион долара.

Корпоративният данък в Русия също ще се повиши до 25% от 20% от следващата година, докато по-високите данъци върху петрола и газа също помагат за увеличаване на приходите.

Мерките бяха подписани в закон без много протести. Екатерина Курбангалеева казва, че това се случва „не поради натиск върху руските граждани, а защото тази данъчна реформа ще засегне приблизително 3,2% от населението и ще принуди по-богатите хора да плащат повече“.

Путин намери и друго място за привличане на пари: спестяванията на руснаците.

Курбангалеева подчертава, че по-високите лихвени проценти са насърчили растежа на банковите депозити с повече от 78 млрд. долара през последните седем месеца.

Правителството изчислява, че обикновените руснаци са държали около 445 млрд. долара депозити в края на 2023 г.

„Това е повече от годишния бюджет на Русия за 2024 г.“, отбелязва Курбангалеева. „Тези спестявания ще помогнат за намаляване на инфлационния натиск и ще осигурят допълнителни средства за руските власти“.

Уифър казва, че е ясно, че ерата на по-бавен растеж няма да изчезне скоро: „Растежът на икономиката достигна своя връх в началото на тази година и бъдещите темпове се очаква да бъдат по-бавни; вероятно много по-бавни в сравнение с тези, наблюдавани през последната година“.

Това означава, че Путин ще трябва да стане по-креативен през следващите години, ако иска приходите да продължат да текат към Кремъл.