Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на май намалява с 2,5% (1,082 млрд. евро) на годишна база до 43,008 млрд. евро. Така той представлява 42,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, в края на май 2023 г. той възлезе 44,091 млрд. евро, което е 46,9% от БВП.
В края на май краткосрочните задължения са над 7,342 млрд. евро и се понижават с 12,4% (1,039 млрд. евро) за една година, посочват от централната банка.
Дългосрочните задължения възлизат на 35,666 млрд. евро и намаляват с 43,6 млн. евро (0,1%) на годишна база.
Към края на май 26,580 млрд. евро (61,8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 80,4% от брутните външни задължения при 80,5% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на май е над 10,399 млрд. евро и за една година нараства с 9,7% (918.4 млн. евро).
Външните задължения на централната банка са 2,020 млрд. евро и намаляват на годишна база с 47,7 млн. евро (2,3%).
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,130 млрд. евро и се понижават със 711 млн. евро (10,4%) спрямо края на май 2023 г.
По данни на централната банка външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 11,880 млрд. евро и намаляват с 29,7 млн. евро (0,2%) за една година.
В БНБ изчисляват, че вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,577 млрд. евро в края на май, което е с 1,212 млрд. евро (8,8%) по-малко спрямо година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 29,2%, при 31,3% към май 2023 г.
14:05 | 30.07.24 г.
