Европа се нуждае от повече подходящи финансови средства

За тези, които преживяха финансовата криза от 2008 г., терминът „секюритизация“ предизвиква лоши спомени. Пакетирането и препакетирането на високорискови ипотечни кредити във все по-сложни ценни книжа, разпространявани по целия свят, спомогна за превръщането на жилищния срив в САЩ в глобална катастрофа.

Сега Европейският съюз (ЕС) иска да съживи секюритизацията, за да улесни така необходимите инвестиции в области като екологичния преход. Правилно осъществена, идеята всъщност е добра, пише Bloomberg.

Практиката на обединяване на заеми в търгуеми ценни книжа предлага много предимства. Тя може да освободи банките да отпускат повече заеми, а на инвеститорите предоставя повече начини за разпределяне на капитала. От 2008 г. насам САЩ и Европа приеха правила за намаляване на негативните страни. Емитентите трябва да предоставят подробна информация, за да гарантират, че инвеститорите знаят какво получават. Освен това те трябва да задържат част от всичко, което продават, за да се предотврати дъмпингът на токсични активи на пазара. Самите продукти са по-опростени и по-малко склонни към екстремни загуби.

Въпреки това европейският пазар продължава да е в криза, дори когато американският се възстановява. Разбира се, Старият континент няма аналог на спонсорираните от правителството Fannie Mae и Freddie Mac, които подкрепят американския пазар, като гарантират трилиони долари в облигации, обезпечени с ипотеки. Въпреки това, дори и да се изключат тези ценни книжа, емисиите в ЕС далеч не достигат тези в САЩ. През първите три месеца на 2024 г. спонсорите от ЕС пласираха секюритизирани продукти на стойност едва 21,9 млрд. евро (24 млрд. долара), или 0,5% от брутния вътрешен продукт, обезпечени с активи като корпоративни и автомобилни кредити. Частните секюритизации в САЩ възлизат на 119 млрд. долара, или 1,6% от БВП.

Това е проблем, тъй като Европа отчаяно се нуждае от увеличаване на инвестициите. Постигането на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. може да изисква над 30 трилиона долара. Това включва финансирането на електромобили и енергийно ефективни сгради - заеми с обезпечение и парични потоци, които са подходящи за секюритизация.

Как тогава да се действа?

Банките се застъпват за облекчаване на изискванията за капитал за покриване на загуби, което би намалило разходите за притежаване на ценни книжа. Това е безсмислено: изискванията в Европа вече са обезпокоително ниски и по-нататъшното им облекчаване няма да насърчи банките да продават повече секюритизирани кредити. Възстановяването на предкризисни практики като „синтетичното прехвърляне на риск“, при което банките купуват застраховки срещу загуби по кредити, също не е обещаващ вариант.

Въпреки това има много възможности за подобрение. От една страна, емитентите от ЕС трябва да се справят с множество обременителни системи за оповестяване. Една сделка може да доведе до хиляди отделни искания за данни, които често са излишни, ненужни или в противоречиви формати. Освен това пазарът в ЕС не е унифициран, както в САЩ. Различните данъчни норми и правила за несъстоятелност правят почти невъзможно обединяването на заеми от много държави-членки в общоевропейски ценни книжа. Инвеститорите не знаят колко време може да отнеме отнемането на автомобили или жилища в различните държави, ако кредитополучателите не плащат. Това пречи на пазара да достигне необходимия размер и дълбочина.

Първата стъпка е лесна. Усъвършенстването на изискванията за отчитане - особено за частните пласменти - може да намали административната тежест и да направи резултатите по-полезни както за регулаторните органи, така и за инвеститорите. Европейският орган за ценни книжа и пазари вече проучи как най-добре да направи това. Идеалният вариант би бил един набор от данни, които да се отчитат в централно хранилище.

Обединяването на капиталовия пазар на ЕС ще отнеме повече време. Органите могат да започнат с един клас активи, като подсилят досегашните си неуспешни усилия за насърчаване на „прости, прозрачни и стандартизирани“ ценни книжа. Един от обещаващите кандидати са заемите за подобряване на състоянието на жилищата, които ще са необходими на европейците за инсталиране на термопомпи, системи за управление на енергията и други подобрения. Целта трябва да бъде да се установят достатъчно единни стандарти за кредитиране и правни норми, за да се направи възможно заменянето на ценните книжа, както правят Fannie Mae и Freddie Mac с ипотечните кредити в САЩ. Ако инвеститорите могат да се доверят на правилата, парите могат да постъпят дори без държавни гаранции.

Секюритизацията има лоша слава. При разумно управление обаче тя може да донесе много ползи.