Остарелите дългови правила на Германия застрашават икономическото ѝ бъдеще

Облечен във военно облекло, министърът на отбраната на Германия изрази в понеделник (8 юли) раздразнението си от съкращенията на военния бюджет на страната.

Борис Писториус каза, че е „възмутен“, че неговото министерство е претърпяло реално съкращаване на бюджета за 2025 г., за да се гарантира, че сметките за данъците и плановете за разходите на Германия излизат, пише Telegraph.

Коментарите му следват месеци на кризисни преговори за запълване на черната дупка, предизвикана от решението на Конституционния съд относно държавния дълг. Споразумението, сключено миналия петък от трипартийната коалиция на Германия, запазва разходите за отбрана над целта на НАТО от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Но Писториус не успя да осигури годишно финансиране за 58 млрд. евро, което поиска. Подсигурените 53 млрд. евро не са в крак с инфлацията, изтъква министърът.

Разходите за отбрана ще бъдат на първо място в дневния ред на срещата на върха на НАТО тази седмица във Вашингтон.

Франция попада под светлината на прожекторите, когато става дума за последните дългови проблеми на Европа. Висящият парламент остави вратата отворена за по-големи разходи, поискани от левицата, която спечели най-много места в Националното събрание.

Държавният дълг на Франция нарасна и се очаква да продължи да расте, увеличавайки премията между френските и германските разходи по заеми, тъй като инвеститорите се стремят да накажат разточителството.

И все пак решението да се прехвърлят пари от рискови кредитополучатели към по-сигурни страни, включително Германия, опровергава финансовите проблеми дори сред най-пестеливите нации.

Германия обикновено се смята за най-отговорната голяма икономика в еврозоната, що се отнася до финансите.

Това е въплътено в нейния schwarze null, или черна нула – политически ангажимент за балансиран бюджет – и всемогъщата дългова спирачка, ограничение за вземане на заеми, което е залегнало в Конституцията и се прилага стриктно от Конституционния съд.

Преди финансовата криза Германия и Франция имаха еднакво съотношение на дълговете към БВП, около две трети. Но през следващото десетилетие двете страни започнаха да се разминават. В навечерието на пандемията от коронавирус съотношението на дълга към БВП на Франция се повиши близо до 100%, докато това в Германия е под 60%.

Дори след Covid-19 и енергийната криза Германия има дълг, възлизащ на под 64% от БВП, докато този на Франция е 110% и нараства.

Това означава, че германското правителство е в много силна финансова позиция, но е опасно ограничено относно това какво може да прави с парите си, казва Холгер Шмидинг, главен икономист в банка Berenberg.

„Германия има много повече фискална свобода от почти всяка друга страна – тя просто не си позволява да я използва. Нашият дълг е малък, нашият дефицит е разумен. Нашият дълг, ако не друго, намалява като дял от БВП“, коментира той.

Според Шмидинг обаче Германия е засегната от дългова спирачка, която „изглеждаше разумна преди 10-15 години, но не и сега“.

Докато Германия все още се гордее с благоразумието си, коалиционното правителство, оглавявано от канцлера Олаф Шолц, претърпя крах на европейските избори, подобно на партията на френския президент Еманюел Макрон.

Социалдемократите на Шолц (SDP) са трети с малко под 14% от гласовете, Зелените са четвърти с 11,9%. Бизнес ориентираната Свободна демократическа партия (FDP), която дооформя коалицията, си осигури малко над 5 процента от гласовете. Християндемократическия съюз (ХДС) – партията на предишния канцлер Ангела Меркел – води с 30%, следвана от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), която спечели почти 16%.

Това направи търканията в коалиционната политика още по-болезнени от обикновено преди бюджетното споразумение от миналата седмица.