Законодателната парализа във Вашингтон заплашва да предизвика глобална данъчна война, докато страните се подготвят за вероятен провал на забележително споразумение, което преразглежда данъчното облагане на големите мултинационални компании.
Преговарящите от повече от 140 държави се очакваше да излязат тази седмица с договорен текст с посредничеството на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) относно данъчното облагане на цифровите компании, или т.нар. „реформи на първи стълб“, пише FT. Крайният срок за това е 30 юни.
Това на практика би дало началото на дълго отлагания процес на ратифициране на сделката, която ще преразпредели около 200 млрд. долара от годишните печалби в страните, където мултинационалните компании правят бизнес.
Преди да стартира процесът обаче, няколко страни, включително Канада, започнаха да въвеждат едностранни данъци за големите технологични групи - стъпка, която трябваше да бъде избегната благодарение на глобалното споразумение.
Загрижеността сред дипломатите и анализаторите е, че окончателният пакет от реформи, договорен за първи път през 2021 г. и подкрепян от ОИСР, така или иначе ще е мъртвороден, тъй като глобалната сделка изисква ратификация от САЩ, за да влезе в сила. Това е почти невъзможно да се случи на фона на политическото разделение във Вашингтон.
Международното данъчно споразумение, което е в противоречие с позицията на републиканците в САЩ, ще изисква мнозинство от две трети в Сената, за да бъде прието. Според участник в преговорите това обрича сделката.
Държавите, които участват в преговорите, подписаха мораториум през 2021 г., с който се забранява въвеждането на данъци върху цифровите услуги, докато международните преговори продължават. Това споразумение изтича в края на юни.
ОИСР се готви да разпространи текст на договора, готов за подписване, в сряда вечерта, според документи, с които FT разполага. За да влезе в сила, сделката ще се нуждае от одобрение от законодателните органи на най-малко 30 държави, в които се намират централите на най-малко 60 процента от около 100-те засегнати компании. Това изискване не може да бъде изпълнено без участието на САЩ.
Ситуацията вероятно ще разпали данъчна война, тъй като страните се отдръпват от глобалните преговори и въвеждат собствени данъци въпреки дългогодишните заплахи за ответни мерки от страна на САЩ.
Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, подкрепя усилията на ОИСР за глобална данъчна реформа, но наскоро даде да се разбере, че САЩ няма да подпишат международния договор без „твърдо съгласие“ за задължително опростяване на правилата за трансферно ценообразуване.
Предвид предизвикателствата, един преговарящ казва, че страните започват „критични дискусии“ за въвеждане на едностранни цифрови налози, включително данъци за компании със „значително икономическо присъствие“.
Канада прие наскоро законодателство за данък върху цифровите услуги за големия бизнес. Кения и Нова Зеландия също започнаха процес по въвеждането на такива данъци. Те ще важат най-вече за базираните в САЩ технологични компании.
Френският министър на финансите Брюно льо Мер, който изигра решаваща роля в преговорите по сделката, коментира, че страните не трябва да „пестят усилията си това окончателно споразумение да влезе в сила“. Той посочи наскоро обаче, че ако това не стане, има подготвено европейско решение.
Барбара Ангъс, ръководител на глобалната данъчна политика на EY, посочва, че компаниите са поискали от фирмата да обмисли как държавите могат да въведат такива налози, за да се подготвят по-добре за потенциално „хаотична“ среда.