Към края на 2023 г. почти целият държавен дълг на държавите от еврозоната (99,5%) е бил в евро. Това сочат данни на Евростат, публикувани в петък. Сходна е ситуацията и в Дания, Чехия и Швеция, които не са част от еврозоната, където над 90% от брутния им държавен дълг е в национална валута.
Основният дял от дълга в чуждестранна валута на всички държави от ЕС извън еврозоната в края на 2023 г. е деноминиран в евро. България и Румъния са единствените държави членки на ЕС, в които над 50% от държавния дълг е в чуждестранна валута – съответно 75% и 51%. Голям дял от държавния дълг на Унгария и Полша също е в чуждестранна валута – 30% и 24%.
Цената на дълга (лихвите по задълженията) се повишава в почти всички държави членки в периода между 2022 г. и 2023 г., показват данните на Евростат. Изключение са Италия, Дания и Франция. Съотношението на натрупаните лихвени разходи като процент от средния дълг за годината се увеличава най-вече поради нови емисии.
Най-висока е цената на дълга на Унгария (6,8%), следвана от Полша и Румъния (4,5%). Най-ниска е в Люксембург (1,2%), Нидерландия и Германия (1,4% и за двете държави).
За България средната лихва е 2,4% през 2023 г. при 1,9% година по-рано.
Преди ден стана ясно, че България ще поеме още 200 млн. лв. дълг чрез емисия тригодишни ДЦК.
18:41 | 14.06.24 г.
