Все още е голямо предизвикателство изпълнението на проектите на общините по Националния план за възстановяване и устойчивост. Така коментира пред БНР колко сериозен остава проблемът с общинските бюджети и средствата, които се чакат по плана, Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружението на общините в България (НСОРБ).
Според нея причините са няколко – използването на европейски средство по ПВУ е нов инструмент – „непознат като администриране и управление както за общините, така и за централната администрация“.
„Общините се справиха много бързо през 2023 г. с подготовката на голямо количество проекти и ги подадоха към министерствата в очакване на одобрение. Към днешна дата реалното изпълнение на тези инвестиции все още не е започнало“, посочи Георгиева.
По думите ѝ причините са няколко. Тя даде пример с многофамилните жилищни сгради, където общините ще управляват обновяването на около 750 от тях. „Все още нямаме споразумения с МРРБ, които да позволят сключването на договори с изпълнители за реалното строителство по сградите. Много е затруднен административният процес, по който се осигурява финансирането за сградите“, не скри разочарованието си изпълнителният директор на НСОРБ.
Силвия Георгиева посочи, че „там, където вече има сключени споразумения – проектите за образователна инфраструктура и за улично осветление“ има комуникация с Министерството на енергетиката и с Министерството на образованието и науката, които управляват финансовия ресурс. Тя уточни, че вече е започнал процесът по избор на изпълнители и през летния сезон ще започнат реални строителни дейности.
Като трета група проблеми по ПВУ Силвия Георгиева посочи финансирането на домовете за възрастни хора, за които отговаря Министерството на труда и социалната политика. „Вече почти две години очакваме ведомството да приключи оценката на тези проекти. За нас те са едни от най-важните. С тях трябва да бъдат обновени всички домове за възрастни хора в България. Изключително важно е да се възползваме. Тревогата на общините е, че може би няма да успеем да се справим в оставащото време до края на 2025 г.", коментира изпълнителният директор на НСОРБ. И подчерта, че голямо предизвикателство за общините остава управлението на тези проекти, защото там, където има многофамилни жилищни сгради, всяка една е отделен проект, за които трябват качествени строителни фирми, а общините трябва да разполагат и да „осигурят вътрешния си капацитет“ с квалифицирани експерти.
„Имаме добър диалог със служебния регионален министър Виолета Коритарова, отбеляза Силвия Георгиева. – Министерството не е спряло да работи, но обемът е много голям и изисква още хора и капацитет и в централните администрации, за да може да се възползваме от възможностите, които ни предоставя ПВУ.“
Тя съобщи, че за разлика от работата по ПВУ, Националната инвестиционна програма през тази година върви много по-интензивно и бързо. „Програмата се администрира от МРРБ. В момента имаме сключени над 1200 споразумения. За първи път има възможност проекти на общините за базова инфраструктура да бъдат финансирани от централния бюджет. Общините се възползваха максимално от тази възможност с лимит, определен от държавния бюджет, отчете Георгиева. – Много голяма част от проектите вече са в изпълнение. Начинът на администрирането на тези бързи проекти е по-облекчен. Имаме възможност да започнем още в този строителен сезон. На много места вече се ремонтират улици, пътища, спортна инфраструктура, културна инфраструктура.“
Тя смята, че до края на тази година по-голяма част от заявените проекти ще бъдат започнати, а немалък процент ще бъдат изцяло завършени.
Що се отнася до протеста на кметовете от карловските села, заради компенсацията след големите наводнения през 2022 година, с която да направят необходимите ремонти, Георгиева напомни, че при искани от тях над 32 млн. лева служебният кабинет им е обещал 10 млн. лева. "Тъжно е, че се налага кметовете на общини да стигат до крайни мерки, за да привлекат вниманието на институциите върху реалните проблеми“, е мнението на изпълнителния директор на НСОРБ.
Тя обясни, че държавата заделя 80 млн. лева годишно за реакции при бедствия и кризи, но те се управляват от междуведомствена структура, която работи изключително бавно – събира се два пъти годишно и "не е онзи орган, който трябва да реагира бързо и адекватно, когато настъпи бедствие".
"Отново общественото внимание беше привлечено към факта, че държавните институции трябва да функционират и да реагират бързо и адекватно на всяка ситуация“, заяви Георгиева и напомни, че общините на терен виждат проблемите, затова държавните структури трябва да са по-ефективни в решаването им.