Белгия върви по стъпките на САЩ с дълга за ужас на ЕС

Белгия е окована от политическа система, измъчвана от невъзможността си да функционира, харчейки над възможностите си, което я изправя пред риска на непрекъснато нарастващ дълг, пише Bloomberg.

С население с размера на щата Охайо и малко по-малък брутен вътрешен продукт (БВП) липсата на ограничения, помрачаващи публичните финанси на страната, все повече прилича на тази на най-голямата икономика в света, но без безнаказаността, която идва с печатането на долари.

Както и в САЩ, инвеститорите изглеждат необезпокоявани от прекомерните заеми. Но Белгия, която се насочва към избори през юни, е напът да отчете най-големия дефицит в Западна Европа за години напред, което може да се превърне в тест за решимостта на Европейския съюз да наложи отново фискална дисциплина.

„Със сигурност сегашното състояние на нещата не може да продължи“, каза Петер Ванден Хуте, икономист в ING в Брюксел. „Може да отнеме много време сформирането на ново правителство. Всичко това означава, че Белгия наистина може да бъде уязвима от вълнения на финансовите пазари“, допълни той.

Привидно безпрепятствения път към по-висок дълг е продукт на политическа криза в една разделена страна, водена от премиера Александър де Кро и неговата седемпартийна коалиция.

Страната споделя проблеми с други богати икономики – като по-високите разходи за заеми, застаряващо население, слаб растеж и належащи ангажименти в областта на отбраната и климата, ставайки и все по-трудна за управление - и изборите на 9 юни вероятно няма да променят това.

Подобно на САЩ, дългът на Белгия като процент от БВП вече надхвърля 100% и това съотношение ще нарасне с 10 процентни пункта и в двете страни до 2029 г., според Международния валутен фонд (МВФ).

Скоро Белгия ще има третото по големина съотношение на дълга в еврозоната след Гърция и Италия. То се подхранва от годишен бюджетен дефицит, прогнозиран от МВФ, от около 4% до 5% - само с около процентен пункт по-малко от САЩ.

Въпреки че по-големите страни като Франция и Италия наскоро започнаха да заемат повече, те поне се стремят към недостиг, който да е по-близо до нивото от 3%, което Комисията би трябвало да изисква. Такива страни скоро ще получат порицание от ЕС, като Белгия вероятно ще привлече особено внимание заради липсата си на бюджетна дисциплина.

Всякакви стремежи за коригиране на публичните ѝ финанси изчезнаха като част от компромисите в рамките на крехката управляваща политическа структура. Сформирането на сегашното правителство след изборите през 2019 г. отне почти 500 дни, а продължаващото напрежение удари готвените реформи, включително плановете за данъчно облагане, изоставени миналата година.

Макар поляризацията между нидерландскоговорящия север и френскоговорящия юг отдавна да е проблем в страната с почти 12 милиона души население, последиците от изборите през юни може да са още по-тежки.

Увеличаването на подкрепата за популистка партия може да усложни нещата. Крайнодясната антиимигрантска група Vlaams Belang, която отдавна призовава за отделяне на регион Северна Фландрия, събира над 25% подкрепа там.

Малко вероятно е тя да получи роля във федералното правителство, но нейните успехи могат да оставят други печеливши партии с още по-малка свобода за формиране на функционираща коалиция. Подобен сценарий може да запази служебно правителство за по-дълго, което пък има по-малко правомощия за справяне с дълговите проблеми на Белгия.

Публичните финанси също са част от изборите. Националистическата партия „Нов фламандски алианс“, която има най-много членове във федералния парламент, иска да сформира временно правителство в съкратен състав, което да се заеме с въпроса след вота.

„Имаме нужда от много ефективност, твърди решения, политическо лидерство и точно това липсва на тази страна“, каза пред репортери тази седмица кметът на Антверпен Барт де Вевер, който ръководи партията, известна като N-VA.

Ванден Хуте от ING не е убеден – „ако сега погледнете предизборните програми на различните политически партии, никой не говори за това как да намали бюджета“, коментира той.

Но дори и тези политики да надделеят, разединената административна структура представлява друго препятствие, подчертано наскоро от централната банка. Междувременно увеличаващият се бюджетен натиск също не помага: въпреки че е домакин на щабквартирата на НАТО, Белгия е похарчила само 1,1% от БВП за отбрана през 2023 г. - на второ място отзад напред в алианса - и далеч от целта за членовете на ниво от 2%.

Компаниите за кредитна оценка наблюдават случващото се внимателно, като и Fitch Ratings, и Scope Ratings имат негативни перспективи.

„Изглежда, че със сигурност има риск от понижаване на рейтинга в средносрочен план“, посочва Дарио Меси, стратег на звеното за фиксирани доходи в Julius Baer. „Това може да доведе до доближаване до страни като Испания и Португалия“, заявява той.

Това, което поддържа висококачествения кредитен статут на страната – на не повече от три стъпки от най-високите оценки, давани от рейтинговите компании – е нейното богатство. БВП на глава от населението на Белгия, коригиран спрямо покупателната способност, беше шестият най-висок в ЕС миналата година. Средният матуритет на дълга, надхвърлящ десетилетие, е друг буфер.

Както и при други партньори от еврозоната, облигациите на страната наскоро се насладиха на по-благоприятните условия на финансовите пазари. Референтната 10-годишна доходност се движи около 3%, близо до средната стойност от началото на годината, оставяйки премията спрямо немските аналогови книжа – обичайна мярка за риск – близо до двегодишно дъно от 54 базисни пункта.

Тъй като засега инвеститорите не са притеснени, на ЕС се пада да подтикне членовете си да оправят публичните си финанси. Въпреки че изискванията за дълга и дефицита бяха преустановени по време на пандемията, сега правилата се прилагат отново, макар и с повече свобода на действие, предоставена на страните, след като приеха скорошна реформа.

Единадесет икономики нарушиха прага на дефицита от 3% миналата година, но няколко гранични случая може да бъдат простени поради смекчаващи фактори, според хора, запознати с въпроса.

Белгия вероятно ще бъде сред порицаните отново от Комисията, след като бъдат получени окончателните данни от Евростат този месец. Като се има предвид вероятната неспособност на страната да поправи тази ситуация и разликата с останалите страни, тя може да се окаже на крачка от още по-строги мерки като глоби или нарастващ натиск за действие.

Това дали политическата система на Белгия ще може да обърне траекторията на своите публични финанси, ще бъде ключово изпитание за новите правила на ЕС през следващите години. В противен случай – точно както със САЩ – строгият надзор върху нарастващия дълг също ще продължи да се увеличава.

„Трябва да избегнем това някой друг да ни казва какво трябва да правим – и това е важно“, каза министърът на финансите Винсент ван Петегем в интервю миналия месец. „Трябва да изпълним тези реформи“, коментира той.