Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на февруари 2024 г. се увеличава със 160,9 млн. евро (0,4%) на годишна база и достига 44,417 млрд. евро. Така той представлява 43,9% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през февруари 2023 г. той възлезе на 44,257 млрд. евро, което беше 47,1% от БВП.
По данни на централната банка към 29 февруари краткосрочните задължения достигат 7,332 млрд. евро и се понижават за една година с 803,1 млн. евро (9,9%).
Дългосрочните задължения възлизат на 37,085 млрд. евро, като се повишават с 964,1 млн. евро (2,7%) спрямо края на февруари 2023 г.
В БНБ изчисляват, че към края на февруари 28,093 млрд. евро (63,2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 81,1% от брутните външни задължения, при 80,9% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на февруари е 10,796 млрд. евро и на годишна база нараства със 781,3 млн. евро (7,8%).
Външните задължения на централната банка са 1,917 млрд. евро и намаляват със 73,8 млн. евро (3,7%) спрямо края на февруари 2023 г.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,112 млрд. евро и се понижават с 382,5 млн. евро (5,9%) спрямо края на февруари 2023 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,044 млрд. евро и намаляват с 216 млн. евро (1,8%) спрямо февруари миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,546 млрд. евро в края на февруари 2024 г., което е с 51,9 млн. евро (0,4%) повече спрямо година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,5% към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година по-рано.
15:58 | 29.04.24 г.
