Президентът на САЩ Джо Байдън приветства тази седмица процъфтяващата икономика на Америка като най-силната в света по време на обиколката му за президентския вот в щата Пенсилвания. Глобалните финансови ръководители обаче, които се събраха във Вашингтон за срещите на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка имат по-различно послание: охладете растежа.
Позицията на управителите на централните банки и финансовите министри подчертава как жилото от нагорещената американска икономика, което се проявява с високи лихвени проценти и силен долар, нанася удари по целия свят, като обезценява валути и усложнява плановете на други държави да намалят разходите си по заемите, пише Bloomberg.
Точно когато официалните лица започнаха да пристигат в столицата на САЩ, управителят на Федералния резерв Джером Пауъл отправи предупреждение, че дългоочакваните намаления на лихвените проценти на американската централна банка ще бъдат отложени още повече поради разочароващо силните данни за инфлацията в САЩ.
Изказването на Пауъл предизвика глобални разпродажби на държавни облигации, което повиши доходността по книжата до най-високи нива от месеци и оказа натиск върху редица валути, включително йената. Японската валута поевтиня до най-ниско ниво от 1990 г. спрямо долара.
Японските и южнокорейските власти отдавна изпитват затруднения да подкрепят валутите си така, че да поскъпнат на пазарите. Индонезия същевременно предупреди държавните фирми да се въздържат от големи покупки на долари, а Малайзия издаде предупреждение за намеса на валутния пазар.
„Разбира се, че това е тревожно“, коментира управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева във връзка с укрепването на долара. „Всички погледи са насочени към САЩ“, допълва тя и посочва, че много делегации във Вашингтон се чудят колко дълго Фед ще чака, преди да пристъпи към намаление на лихвите. „Това е, което чувам от страните“, казва тя в интервю за Surveillance на Bloomberg Television.
Новите прогнози, публикувани от МВФ, показват точно колко нагорещена е икономиката на САЩ. Фондът повиши прогнозата си за растежа на САЩ през 2024 г. до 2,7% спрямо 2,1% през януари – над два пъти повече от темпото на очаквания растеж на всяка от държавите от Г-7.
Въпреки че това помага за поддържането на глобалния растеж като цяло, това също означава, че САЩ са „леко прегряли“, според Георгиева. Това е отчасти благодарение на фискалната позиция на Вашингтон.
Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша коментира наскоро, че бюджетната позиция на САЩ създава „по-дългосрочни рискове за фискалната и финансовата стабилност за световната икономика“.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер е доста по-прям, като критикува индустриалните политики на администрацията на Байдън, включително т.нар. Закон за намаляване на инфлацията, който предлага субсидии за чиста енергия и сектора на електрическите превозни средства.
Линднер посочва, че страната му няма да приеме подобна политика, като коментира: „Не искам да бъда неучтив, но ако погледнем икономическото развитие в САЩ, нивото на инфлация отново е по-високо и това принуждава Фед да реагира”.
Общата нишка, която свързва мнозинството финансови шефове във Вашингтон тази седмица, е настояването за независимост на паричната политика. Бразилският министър на финансите Фернандо Хадад каза, че забавянето на Федералния резерв да понижи лихвите ще предизвика преоценка на ситуацията на световните пазари. Управителят на бразилската централна банка Роберто Кампош Нето подчерта, че външните сметки на неговата страна са силни, което помага да се диференцира позицията ѝ.
Управителят на Южноафриканската резервна банка Лесетя Кганяго подчерта, че в страната му наблюдават внимателно действията на Фед, но не го следват. Пред Bloomberg той посочва, обаче, че „действията на Фед имат огромни последици за световните финансови пазари“.
„Иска ми се да имам това ниво на безработица“, коментира и Карлос Куерпо, министър на икономиката на Испания, в интервю за Bloomberg. Безработицата в САЩ вече две години е под нивото от 4%.
Разплатата обаче ще е неизбежна, според вицепредседателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис. „Очевидно всичко това ще наложи дискусия в САЩ относно посоката на фискалната политика и дали е необходима по-голяма предпазливост“, коментира той пред журналисти.
Държавният дълг на САЩ се очаква да достигне 48,3 трлн. долара, или 116% от БВП, до 2034 г. в сравнение с 97% в края на 2023 г., според Бюджетната служба на Конгреса, така че не само лихвите привличат глобалното внимание.
Друга важна тема са митата върху китайската стомана и алуминий. И все пак подновеното използване на индустриалната политика, контрола върху износа и други протекционистични мерки също би предизвикало ответна реакция от страна на търговските партньори.
„Надпреварата за субсидии е надпревара към дъното и не трябва да вървим в тази посока“, коментира в тази връзка управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.
Защитата на търговията вероятно ще се засили, ако бившият президент Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ наесен. Планът на Тръмп да повиши митата върху вноса на САЩ ще е предизвикателство за глобалната търговска система и ще направи съществуващите правила безполезни. Това ще вреди на всяка икономика, коментира генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала.
„Големият слон в стаята тук са изборите в САЩ“, заключава Марсело Карвальо, базиран в Лондон икономист в BNP Paribas.
18:50 | 20.04.24 г.
