Световната банка: България се забави с прекратяването на някои мерки заради пандемията

Фискалната позиция на България остава стабилна, но действието на антикризисните мерки, наложени заради кризата с Covid-19, е продължило твърде дълго и е довело до задържане на високи публични разходи, отчита доклад на Световната банка за публичните финанси в България, представен пред журналисти днес.

„България се забави с прекратяването на някои от свързаните с пандемията мерки, което задържа фискалните разходи високи през 2022 г. и по предварителни данни – и през 2023 г.“, каза Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България и един от основните автори на доклада.

Ние сме сред малкото, които реално не отчетоха свиване на разходите през 2021-2022 г., за разлика от общоевропейската тенденция и в страните от региона, каза още тя.  

„Мерките бяха навременни, относително прозрачни, повечето от тях – ограничени във времето. По политически причини те продължиха да действат отвъд първоначално планирания срок и чак през 2023 г. реално беше премахнато освобождаването от акциз на електроенергията, природния газ, втечнените газове. Вече сме 2024 г. и все още продължават да действат някои от мерките в отговор на пандемията“, каза още Николова.

Макар цялостно бюджетният баланс да следва цикъла и шоковете, през които всички страни преминаха покрай Covid-19, това, което отличава България е, че здравата фискална позиция преди началото на кризите е позволила да се отдели значителна бюджетна подкрепа от 2020 г. насам.

За разлика от другите държави в ЕС обаче, подкрепата у нас през 2021-2022 г. бележи нарастване, докато в повечето страни от ЕС през 2021 г. вече отбеляза намаляване, посочи Николова. През 2021 г. делът на тази помощ у нас е достигнал до около 5% от БВП, а през 2022 г. – до около 6% от БВП (за периода от септември 2021 г. до януари 2023 г.).

Фискална негъвкавост

Докладът отчита висок дял на разходите, при които няма как да бъде проявена гъвкавост – по обслужване на дълга, разходите за пенсии, заплати в публичния сектор, като по този показател в по-лоша позиция от България е единствено Македония. В България тези разходи съставляват над 60% от общите разходи.

Фискалната негъвкавост значи, че правителствата са ограничени в инструментите си да реагират на шокове, което ги принуждава да понижават дискреционни разходи.

Именно това виждаме последните години с капиталовите разходи. Те са основен буфер за противодействие на шокове, като се намаляват първо те, посочи Николова.

Докладът отчита и изявена месечна цикличност в рамките на календарната година, което е типичен модел за региона – изместване на по-голяма част от разходите за края на годината.

Виновник за тази цикличност е националният бюджет, става ясно от доклада. Разходите нарастват през последните 3-4 месеца на годината, което се отчита като вредна бюджетна практика. Това води до разточително и безконтролно харчене, с по-ниско качество на тези непланирани нови разходи, обясни Николова.  

Сред изводите от доклада е и това, че неизпълнението на капиталовите разходи води до намаляване на потенциала за растеж в дългосрочен план. 

Ефектите на демографската криза

Дългосрочните предизвикателства пред страната са свързани основно с негативната демография, която ще оказва все по-голям натиск върху разходната част на държавния бюджет – пенсии, здравеопазване, дългосрочна грижа. Другото предизвикателство, свързано с демографията, са прогнозите за забавяне на икономическия растеж.

Ако не се предприемат нужните реформи, до 2050 г. икономическият растеж на страната може да се забави до 1,25%  – ниво, което би довело до свиване на приходната част и увеличаване на разходната, стана ясно от думите на Николова.

Тя посочи, че според сценарий на ОИСР, който предвижда негативна тенденция за икономиката при липса на реакция към демографските предизвикателства, дългът на страната може да надскочи 70% до 2050 г. заради натиска върху разходната част.

Световната банка отправя в доклада си предложения за промени по отношение и на приходите, и на разходите. Сред тях са мерки за данъчната събираемост с основен фокус върху ДДС, „здравните данъци“ – за акциз върху алкохол и цигари, и местните данъци, особено имотния данък.