Министерството на финансите прогнозира бюджетен излишък за януари от 400 млн. лв.

Бюджетът към края на януари 2024 г. ще приключи с излишък в размер на 400 млн. лв., или 0,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България, което е близко до отчетените за януари данни, съобщава Министерството на финансите, базирайки се на предварителни оценки.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за януари нарастват с около 6,3 на сто спрямо същия месец на 2023 г., което компенсира в голяма степен по-високите разходи, дължащи се основно на базов ефект при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии през януари 2024 г., след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г. Сред другите причини са и по-високите разходи за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации.

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 5,2 млрд. лв. и нарастват с 0,3 млрд. лв. спрямо отчетените за януари 2023 година.

Разходите по консолидираната фискална програма за януари 2024 г. са в размер на 4,8 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП за януари 2023 г. бяха в размер на 4,4 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и други, докато разходите за субсидии за нефинансови предприятия (основно по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) отчитат спад, основно поради нормализирането на цената за небитовите потребители на електрическа енергия на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която остана под определения праг за изплащане на компенсации през декември 2023 г. и януари 2024 г., докато през януари 2023 г. бяха изплатени компенсации по действащи тогава програми.

Междувременно финансовото министерство потвърди прогнозата си за бюджета за 2023 г., като посочва, че очаква дефицит от 2,2% от прогнозирания БВП.

Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините.

На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67 057,9 млн. лв. и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г., основно поради забавянето на вторият транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 г.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лв. (11,8%) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78,0% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11 206,2 млн. лв., като нарастват с 12,9% спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лв. и нарастват с 5,6% спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лв. (в т. ч. 949,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), като нарастват със 73,1% спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13,8%.

Неданъчните приходи са в размер на 10 903,6 млн. лв., което представлява 97,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лв., като се отчита спад с 2 175,3 млн. лв. спрямо 2022 г. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има предвид постъпилия през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2 677,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6 565,0 млн. лв. (9,9%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал. 

Нелихвените разходи са в размер на 69 996,7 млн. лв., което представлява 98,8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% спрямо планираните за 2023 година).

Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9% от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1% от прогнозния БВП по европейските средства.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.