Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2023 г. се увеличава с 1% (448,5 млн. евро) за година и достига 44,402 млрд. лева. Така той представлява 46,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през ноември 2022 година той възлезе на 43,954 млрд. евро, което беше 51,2% от БВП.
В края на ноември краткосрочните задължения възлизат на 7,174 млрд. евро и се понижават с 1,362 млрд. евро (16%) на годишна база.
Дългосрочните задължения възлизат на 37,228 млрд. евро и растат с 1,810 млрд. евро (5,1%) спрямо края на ноември 2022 г.
Към 30 ноември миналата година 27,741 млрд. евро (62,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 79,5% година по-рано.
В централната банка изчисляват, че брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на ноември е 10,665 млрд. евро и за една година нараства с 2,175 млрд. евро (25,6%).
Външните задължения на БНБ са над 2,055 млрд. евро и намаляват с 214,6 млн. евро (9,5%) спрямо края на ноември 2022 г.
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 5,701 млрд. евро и за една година намаляват с 332,7 млн. евро (5,5%).
Задълженията на бизнеса и домакинствата са за 11,651 млрд. евро и намаляват с 1,267 млрд. евро (9,8%) на годишна база.
По данни на БНБ вътрешнофирменото кредитиране към 30 ноември е в размер на 14,328 млрд. евро, което е с 87,9 млн. евро (0,6%) повече спрямо края на ноември 2022 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,3% към края на ноември 2023 г., при 32,4% година по-рано.
14:12 | 30.01.24 г.
