Броят на проучванията, които показват успеха на програмите за универсален базов доход, продължава да расте. Последното е дело на Федералния резерв в Минеаполис, който наскоро публикува първоначалния си доклад по пилотен проект, целящ да тества доколко осъществим е т.нар. универсален базов доход.
Подобно на двайсетина други експеримента на местни правителства, в които се изплащат конкретни суми на затруднени домакинства, за да имат възможност да подобрят ситуацията си, първоначалните резултати са силно обещаващи. Въпреки това прилагането на универсалния базов доход като политика би било преждевременно, пиша редакторът на Bloomberg Карл Смит.
В експеримента в Минеаполис 500 домакинства с ниски до умерени доходи са били избрани за участие в средата на 2022 г. Изследователите са избрали на случаен принцип 200 домакинства, които да получават по 500 долара месечно за 24 месеца от 2023 г. Други 300 домакинства представляват контролна група. След само 12 месеца групата, получаваща средства, отчита статистически значително по-висок процент на домакинства с хранителна сигурност – 48%, спрямо контролната група, където този процент е 32 на сто. По показателя на Кеслър за психологическо безпокойство, където мярка под 20 пункта представлява благосъстояние, групата, получаваща плащания, бележи средно 21 пункта спрямо 25 пункта за контролната група.
Основният недостатък на този и всички други експерименти с универсалния базов доход досега е, че те са временни и включват малки групи. Не знаем например какви биха били ефектите от универсалния базов доход по отношение на участието в трудовата сила, ако плащанията продължат по-дълго. Ще бъдат ли получателите склонни да останат извън работната сила, ако знаят, че имат стабилен източник на плащания в продължение на много години? И какви биха били ефектите от това да са извън работната сила дълго време? И дали ще могат изобщо да се завърнат в нея?
За да докажат, че универсалният базов доход е реално решение, поддръжниците му трябва да насочат усилията си към по-големи експерименти на ниво щат например, които продължават пет до 10 години. Би било глупаво участниците да взимат потенциално променящи живота им решения, например да отпаднат от работната сила, въз основа на краткосрочни плащания. Но с постоянна програма на национално ниво стимулите се променят драматично.
Знаейки, че конкретна сума ще идва месец след месец, година след година, участниците може да изберат да предприемат действия, променящи живота им и понижаващи разходите им за живот. Една от тези промени може да е преместването на по-отдалечено място, което е по-малко благоприятно за възможности за работа и където има по-малко надежден транспорт. Такива избори отдалечават участниците от работната сила, което е обратното на намерението на универсалния базов доход.
Проучванията показват, че познанствата са особено силен източник на информация за достъпа до нови работни възможности. С отслабването на участието в работната сила мрежите от познанства в общността стават по-малко богат източник на възможности за работа и разходите за намиране на заетост за членовете на тази общност се повишават.
Съществуват и страничните ефекти да останеш извън работната сила твърде дълго и да нямаш контактите да се върнеш лесно обратно. Като за начало, децата, които растат в общност с ниска мобилност на доходите, изживяват трайни негативни ефекти. Серия от проучвания на икономиста от Харвард Радж Чети показва, че децата, които се придвижват от общности с ниска мобилност на доходите към такива с по-висока, получават по-високи доходи и постижения в образованието като възрастни, отколкото тези, които не го правят.
Нито един от тези потенциални недостатъци не означава, че трябва да се откажем да проучваме универсалния базов доход предвид доказателствата за потенциални ползи. Ако се приложи на национално ниво, по-щедър универсален базов доход може би може да замени множеството програми, борещи се с бедността, с един чек, доставян ежемесечно на всички домакинства. Правейки това, привържениците на универсалния базов доход с право твърдят, че той ще намали административните разходи, докато в същото време премахва трудна за управление бюрокрация – такава, която оставя много семейства често неспособни да определят за каква помощ отговорят на условията или дори как да кандидатстват за нея.
Би било небрежно да се откажем от универсалния базов доход. Експериментите на местно ниво са установили, че такива програми могат да доведат до положителни ефекти в краткосрочен план, а всички отрицателни въздействия може да се натрупват бавно с течение на времето. Поради това е разумно да се премине към проучвания на ниво щат, които трябва да продължат от пет до 10 години. В момента много местни правителства са все още заредени с пари от федерални стимули от епохата на пандемията и имат ресурсите да изпробват по-амбициозни проекти.
Времевата рамка от пет до 10 години също е достатъчно дълга, за да се разберат промените в живота, които получателите могат да направят, и трайното въздействие върху нивата на бедност. В същото време е достатъчно кратък хоризонт, за да се смекчат ефектите върху децата, които могат да израснат в общности с нисък доход и мобилност. Въпреки че остават сериозни въпроси около универсалния базов доход, поддръжниците не трябва да се обезсърчават.
11:05 | 09.02.24 г.
