Според него прогнозите за заложения ръст от 3,2% на българската икономика догодина изглеждат доста оптимистични. Той напомни, че според Министерството на финансите ръстът тази година ще бъде по-нисък отколкото догодина, но е категоричен, че тенденцията в световната икономика е точно обратната – забавяне на икономическата активност, която ще последва и у нас. „Включително прогнозата за инфлацията е по-ниска от тазгодишната, а очакваните приходи са по-високи, което очертава много несъответствия в предложения бюджет“, критикува най-важния финансов закон на държавата Стайков.
По думите му, за ускоряване на икономическия растеж догодина във финансовото министерство разчитат на по-малко внос, нормализиране на цени и да се намали в известна степен отрицателното търговско салдо. „Очакванията са и за голям ръст на инвестициите, което изглежда нереалистично на фона на високите лихви“, добави икономистът.
Той е категоричен, че държавата и нейната инвестиционна програма по никакъв начин не могат да заместят частните инвестиции и няма как да компенсират загубата на инвестиционния интерес. „Държавата може да има положителен ефект, но той не може да замести цялостната тенденция на охлаждане на икономическата активност“, убеден е Стайков.
Икономистът посочи, че дефицитът през следващата година не е нещо изненадващо. „Това, което буди притеснение е, че едновременно Министерството на финансите очаква по-висок икономически растеж от тази година, но запазване на дефицита на същите нива, смята той и определи като „сериозно противоречие“ и „парадоксално твърдение“.
Според икономиста логиката би следвало да е обратната – ако се очаква по-висок икономически ръст, би трябвало дефицитът да започне да намалява.
„Ако се придържаме към по-реалистичните очаквания за по-нисък икономически растеж, тогава може да се очаква запазване на дефицита, тъй като намаляват приходите и разходите се увеличават. Високите капиталови разходи няма как да се изпълнят – това е буфер, изпращащ грешен сигнал, че държавата ще инвестира много, но това не се изпълнява. Когато това не се изпълнява, лесно се прехвърлят тези пари към други разходи без санкции на парламента, без обществено обсъждане и без оценка на ефектите от допълнителни разходи“, не пести критиката си към Бюджет 2024 Калоян Стайков.
Той потвърди, че по-големият проблем за страната е инфлацията. „Трябва да има целенасочена политика за ограничаване на ръста на цените, за да влезем в Маастрихтските критерии, което означава и охлаждане на икономическата активност – от една страна инструментите, с които управляващите и централната банка разполагат, не са безкрайни и не са от най-ефективните. От друга страна дали да се остави икономическият растеж да си свърши работата, да се натрупа ценовият ефект и когато се постигне по-високо ниво на т.нар. реална конвергенция, ръстът на инфлацията ще бъде по-нисък и по-лесно ще се изпълнят тези критерии“, отбеляза икономистът.
Той пресметна, че увеличението на доходите отново е около два пъти по-високо от инфлацията, което е още един проинфлационен фактор. „Ако правителството наистина има желание да преследва тази цел, трябва да води антиинфлационна политика“, съветва Стайков.
Той посочи, че остава проблемът, свързан с планираните нови дефицити, които не са свързани с планове за забавяне на икономическата активност. Това, според икономиста, повдига въпроса: Защо е необходимо, когато икономиката расте, държавата да има толкова висок дефицит?
Как ще се отрази ръста на глобалния минимален данък на компаниите? Помага ли на инвеститорските решения корпоративното подоходно облагане? Ще създаде ли конкуренция максималният осигурителен доход в IT сектора?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
20:01 | 14.12.23 г.
