„Данъците са това, което плащаме, за да имаме цивилизовано общество“, казва американският съдия от Върховния съд Оливър Уендъл Холмс през 1927 г., пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар. Темата, винаги актуална, стана още по-актуална наскоро, когато Върховният съд на САЩ изслуша встъпителните аргументи по делото Мур срещу Съединените щати, чийто изход ще даде отговор на въпроса дали задължителният данък за репатриране (MRT) от 2017 г., който изискваше корпорациите да плащат еднократен налог върху отсрочените си чуждестранни печалби, е законен.
MRT таргетираше част от трилионите офшорни печалби на големите американски компании преди намаляването на корпоративната данъчна ставка, съчетано с прекратяване на принципа на данъчното облагане „в световен мащаб“. Тази система насърчи американските мултинационални компании да държат печалби в чужбина, където ставките бяха по-ниски от тогавашните 35% налог в САЩ, и да избягват потенциално двойно данъчно облагане, като не репатрират печалбите си. Днес американските компании имат корпоративна ставка от 21% и вече не плащат допълнителен данък върху чуждестранните печалби.
Въпросът към Върховния съд е дали данъчното облагане на нереализираните печалби е законно. Ищците (американска двойка, която трябваше да плати 15 хил. долара върху нереализирани печалби от индийски промишлен бизнес като част от данъка за 2017 г.), както и много консерватори, се надяват съдът да каже „не“.
Но отмяната на MRT също така би затруднила Конгреса да наложи данък богатство, за който настояват демократите; а и това би отворило кутията на Пандора от съдебни спорове в САЩ, където подобно решение би разбъркало съществуващите данъчни правила.
Някои консервативни съдии като Ейми Кони Барет изглеждат предпазливи към аргументите на ищците, може би защото не искат да разрушават статуквото. А и решението няма да стане факт за известно време. Но случаят подчертава трудностите в начина, по който мислим за данъчната справедливост, след като десетилетия на глобализация и технологична трансформация позволиха на големи корпорации и богати хора да играят игра с нулева сума относно данъчния арбитраж.
Не само, че глобалните богаташи все още могат да избират измежду най-благоприятните международни данъчни структури, но и икономическата промяна от промишленост към услуги и информация направи още по-лесно паркирането на богатство в офшорни зони. В края на краищата, фабриките са по-трудни за скриване, отколкото, да речем, патентите или данните.
Неотдавнашният доклад за глобалното укриване на данъци на Европейската данъчна обсерватория съдържа особено стряскаща диаграма, която описва прехвърлянето на печалби от мултинационалните компании в САЩ между 1975 г. и 2022 г. Докато американските компании не са регистрирали почти никакви приходи в данъчни убежища в края на 70-те години, те регистрират повече от половината от печалбите си в такива региони днес.
Имаше известна низходяща тенденция след 2017 г., но офшорингът на печалбите отново се повиши след нея и остава повече или по-малко непроменен на ниво от около 50 процента. Само малък дял от тези печалби се дължат на реален бизнес. И докато САЩ се открояват, прехвърлянето на чуждестранни печалби към данъчни убежища като цяло е около 35% от 2015 г. насам.
Глобалният минимален данък от 15% върху мултинационалните компании, договорен от 140 държави през 2021 г., трябваше да помогне за справяне с това - но САЩ и много други богати нации все още не са го въвели или наложили правилно. Нещо повече, списъкът от вратички се разрасна, намалявайки приходите и осигурявайки постоянни стимули за компаниите да прехвърлят печалби в чужбина.
Богатите хора се възползват от множество други вратички. Световните милиардери плащат средно между 0% и 0,5% от богатството си, според доклада. Те може да крият по-малко в офшорни зони (благодарение на увеличения обмен на международна банкова информация), но все още използват местни холдинги за недвижими имоти и фиктивни компании, за да избегнат данъка върху доходите на физическите лица.
Нищо чудно, че всеобхватните данъци върху богатството и дори поземлените данъци все повече се обсъждат в много богати страни. Способността на богатите компании и лица да използват сложни правни структури, за да се изплъзнат на националните регулатори, изисква прости, груби правила.
Но също така е нужна и засилена глобална координация. Сега богатите са по-малко привързани към държави и данъчни юрисдикции, отколкото бяха в миналото. Това затруднява страните да решават сами проблема с укриването на данъци. Познавам много богати, либерални членове на елита - пише авторката - които вярват, че са „граждани на света“, но много често подобни твърдения, че са загрижени за всички, означават, че те всъщност не допринасят много за никоя конкретна държава или общност.
Това се превърна в нова и обезпокоителна тенденция сред богатите по света. В новата си книга „Като богове сред хората“ икономическият историк Гуидо Алфани от университета Бочони в Милано очертава как в миналото богатите хора са допринасяли повече за общото благо по време на война, глад, чума и финансова катастрофа. Днес това чувство за споделена отговорност го няма. Въпреки финансовата криза, пандемията и войната в Украйна, нито данъчните ставки на глобалните богаташи, нито вноските им към отделните държави се увеличават значително.
Част от това може би касае наличието на твърде много частни пари в политиката, особен проблем в САЩ (и нарастващ, след делото Citizens United от 2010 г., което отмени вековни закони за финансиране на кампании). Може също така да става въпрос за премахването на връзката между богатството и седалището в един пост-глобален свят. Какъвто и да е случаят, кризите в момента – от изменението на климата през конфликтите до преквалификацията на работната сила – изискват повече данъчни приходи. Ако не плащаме справедливия си дял, обществото може да се окаже все по-нецивилизовано, завършва Форухар.
17:27 | 17.12.23 г.
