Българската стопанска камара (БСК) има редица критики към бюджета, които за момента не са намерили отражение в законопроекта. Това обясни пред БНР заместник-председателят на Камарата и член на Икономическия и социален съвет от работодателските организации Станислав Попдончев.
Според него механизмът за определяне на минималната работна заплата е изключително несправедлив, а в бюджета за 2024 г. липсват реални реформи. По думите му разписването на капиталовата програма на министерствата и на общините е стъпка в правилната посока, но няма достатъчно прозрачност на общинско ниво.
„Имаме все още сериозна административна тежест, която се въведе още тази година по отношение на стоките с висок фискален риск“, каза Попдончев и посочи, че е изпратено писмо по въпроса до министъра на финансите, но още нямат отговор. Работодателските организации изпитват притеснение и относно нивата на дълга и дефицит, който според предложения бюджет се запазва на 3% и през 2025-2026 г.
„Защо в години на растеж, макар и малък, ние продължаваме да предвиждаме дефицити в бюджета и дългове“, попита Попдончев.
Той изрази подкрепа към запазването на дефицита за 2024 г. на 3% в рамките на формалния критерий за членството на България в еврозоната от 1 януари 2025 г.
Относно предстоящото обсъждане на втората порция данъчни закони в Комисията по бюджет и финанси в парламента, Попдончев посочи, че има сигнали, че ще бъдат направени предложения за връщане на ставката за ресторантьорите на 20%.
По думите му ако бюджетът не бъде приет до края на годината, това ще означава несигурност, защото общините няма да могат да гласуват своите бюджети за 2024 г., а бизнесът няма да има яснота за максималния осигурителен доход и минималната работна заплата.
10:17 | 08.12.23 г.
