Очаква се финансовите министри на Европейския съюз да обсъдят набор от предпазни мерки, имащи за цел да подтикнат правителствата да се справят с дефицитите и дълга си, като същевременно оставят възможност за инвестиции в областта на екологията и отбраната, докато се опитват да постигнат споразумение за нови фискални правила тази седмица, пише Bloomberg.
Предложение от Испания, която в момента е ротационен председател на ЕС, предвижда страните да намалят съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) средно с 1 пункт годишно в периода на корекция, ако той надхвърля 90% от брутния вътрешен продукт, високопоставен дипломат от ЕС сподели на Bloomberg. Държавите с дълг между 60% и 90% от БВП трябва да го свият с половин пункт.
Държавите членки също ще трябва да изградят фискален буфер от 1,5% от БВП под прага за дефицита на ЕС от 3% от БВП, сподели човекът, пожелал да остане анонимен, докато дискусиите още текат.
Предложението има за цел да даде на правителствата свобода на действие да финансират зеления преход и да укрепи военния потенциал на блока, след като стана ясно как строгите икономии след финансовата криза потиснаха европейската икономика, добави източникът.
Министрите на финансите на членовете на ЕС трябва да разгледат испанския план на своята среща в Брюксел на 7 и 8 декември, въпреки че не е сигурно, че ще се стигне до споразумение.
Предложението е по-взискателно от рамката , предложена от Европейската комисия през април, а фискалният буфер се разглежда като компромис към групата ястребово настроени държави, начело с Германия, споделиха източници, запознати с въпроса.
Испанското предложение допуска и малки отклонения от тавана на публичните разходи, което ще се превърне в ключов индикатор за контрол на бюджетите. Възможните варианти включват максимум 0,25% или 0,5% отклонение годишно и до 0,5% или 0,75% общо за период, който все още не е определен.
Приоритизирането на отбраната при оценката на разходите на държавите членки е общоприето, но други области на инвестиции остават отворени, заявиха хората. Това се отнася и до въпроса дали заемите от фонда за възстановяване от пандемията или бюджетните средства, разпределени за проекти, финансирани от ЕС, ще забавят фискалните усилия, необходими за период от четири или седем години, в зависимост от инвестициите и реформите, предложени от държавите.
Французите също се опасяват, че правилата, отнасящи се за страни с дефицити над 3% от БВП, ще бъдат прилагани твърде стриктно, без да оставят гъвкавост за инвестиции в основни приоритетни области, смята служител, запознат с преговорите.
По време на конференция в Париж във вторник, френският министър на финансите Бруно Льо Мер каза, че правилата са основни за възстановяването на фискалното здраве, но каза, че те не трябва да водят до сериозни икономии.
„Не можете да ми кажете да поправя публичните финанси през следващите три години, но през това време инвестициите в областта на отбраната или екологията да не са позволени“, заяви той. "Ще откажем такова предложение.“
ЕС временно преустанови своите фискални правила по време на пандемията от Covid и последвалата енергийна криза, за да защити бизнеса и домакинствата си. Тъй като старият Пакт за стабилност и растеж вече не се счита за подходящ, държавите членки се опитват да постигнат съгласие за неговата реформа, подчертавайки напрежението между страните, които призовават за сериозни количествени цели, и тези, които искат повече гъвкавост.
Франция и Германия , двете най-големи икономики в ЕС, съсредоточиха усилията си за постигане на компромис през последните седмици, въпреки че германският финансов министър Кристиан Линднер беше засегнат от бюджетна криза , след като шокиращо съдебно решение обърка финансовото планиране на страната му.
Льо Мер заяви, че сделката през декември е от съществено значение за доверието в ЕС. Старите фискални правила ще влязат отново в сила на 1 януари, но държавите искат да оставят достатъчно време, за да въведат законодателна реформа преди изборите за Европейски парламент през юни.
23:01 | 05.12.23 г.
