Николай Василев: Финансовата политика на Асен Василев ни отдалечава от еврозоната
Бюджетната политика на кабинета е подобна на тази от 1996 година, след която започна рязко обедняване. За това предупреди по БНТ Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в коментар .
„Най-добра беше фискалната политика между супербедната 1997 година и 2020 година. Това бяха 23 години на възход на доходите – от няколко долара до над 2 хиляди лева. През 1996 година имаше такава катастрофална като сегашната бюджетна политика и имаше голямо обедняване", припомни Василев.
Според него управлението на публичните финанси на може да се нарече гарантирана бедност.
„Премиерът два пъти през последните дни нарече бюджетът за следващата година балансиран. Това е, хайде да не го нарека лъжа, но заблуда. Управляващите отвориха епоха на най-големите бюджетни дефицити и най-бързото покачване на дълга не от Освобождението, а според мен от хан Аспарух досега", коментира Николай Василев.
Той риторично попита как при 5 млн. лева дефицит планираният растеж е едва 1,8%, а за догодина – 3,2%.
Икономистът не спести критики към проектобюджета за догодина, като по думите му е отворена епоха на хронични дефицити, а дългът расте с невиждани темпове.
Василев смята, че премиерът Николай Денков е заблуден от своите икономисти.
„Заблуда е, че има някакъв избор или дилема между гарантирана бедност с бюджетни излишъци и някаква висока европейска доходност с бюджетни дефицити. По-високият дефицит не води до по-голям растеж, това също е заблуда. Третата заблуда е, че ако едно правителство не прави никакви реформи, а само раздава колкото се може повече пари – печели избори и остава в историята с някакво достойно място. Нямат значение милионите вдишвания и издишвания, а миговете, които спират дъха. През последните години кога ни спряха дъха?", попита риторично бившият вицепремиер.
Василев е на мнение, че сегашните управляващи са левичари и популисти. „Асен Василев бе против влизането на страната в еврозоната, но се обърна на 180 градуса. Който иска да вкара страната в еврозоната обаче, не отлага датата постоянно и не води такава финансова политика. Дефицитите и харченето повишават инфлацията. Шанс за еврозоната има, но той намалява сериозно“, смята икономистът.
Николай Василев отбеляза, че липсват реформи в четири сфери. Той изтъкна, че разходите за държавната администрация продължават да растат, но заплатите там остават ниски заради раздутия щат.
„Друг проблем е липсата на концесиониране на големите обществени проекти. Намаляване на субсидиите за ток не е на дневен ред. Нереформирани остават и социални системи, категоричен е икономистът. Той напомни, че пенсиите се финансират с дълг. „Вземаме огромни дългове и ги харчим за социални разходи“, уточни икономистът.
Според Николай Василев идеята за продажба на държавен поземлен фонд не е фалшива новина, както твърдеше министърът на финансите Асен Василев. По думите му това се доказва от официалната кореспонденция между министерството на финансите и министерството на земеделието и храните. „Тази идея се пуска през задния вход без анализ, без обществено обсъждане. Искат тайно да продадат 700 хиляди декара земеделска земя на безценица“, убеден е той.
Според него не се говори за приватизация, но управляващите искат да продадат от пет до осем пъти под пазарната цена плодородната земя. „Тези два милиарда лева може да се окажат най-голямата приватизационна сделка“, посочи Николай Василев и я определи като „придобиване на земя от конкретни фирми на занижени цени“.
Що се отнася до политиката на дълга, той отбеляза, че планираният дълг за догодина е 48,9 млрд. лева. „Защо не се управлява дълг с политиките на балансиран бюджет, би трябвало управленският мандат да завърши с 13%, а сега е планиран за 28%“, добави още икономистът.
Що се отнася до Шенген, Василев е на мнение, че въпросът е политически, а не технически, и настоява държавата да защити международния си имидж, че добре опазва границата си, като се надява тя наистина да го прави по-успешно.
12:22 | 04.12.23 г.
