Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на септември намалява със 132,1 млн. евро, или 0,3% на годишна база, до 43,948 млрд. евро. Така той представлява 46% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 август брутният външен дълг беше 43,056 млрд. евро, като представлява 45% от БВП. Той се е увеличил с 892 млн. евро за месец, показват изчисления на централната банка на ревизираните данни.
Към 30 септември краткосрочните задължения са на стойност 8,067 млрд. евро (18,4% от брутния дълг, 8,4% от БВП) и се понижават с 5,8% спрямо година по-рано.
Дългосрочните задължения възлизат на 35,880 млрд. евро (81,6% от брутния дълг, 37,5% от БВП), като се повишават с 1% спрямо края на септември миналата година.
В БНБ пресмятат, че към края на септември 26,376 млрд. евро (60%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 79,6% от брутните външни задължения при 79,1% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" към 30 септември е 9,085 млрд. евро и за една година нараства с 8,1%.
Външните задължения на централната банка са 2,098 млрд. евро и намаляват с 0,6% на годишна база.
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6,762 млрд. евро и за една година се увеличават с 10,1% спрямо края на септември миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,689 млрд. евро и за една година намаляват с 9,9%.
По данни на БНБ вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,312 млрд. евро (15% от БВП) в края на септември, което е с 1% по-малко спрямо година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,6% към края на септември 2023 г., при 32,8% преди година.
17:48 | 29.11.23 г.
