След близо 4-часов дебат бюджетната комисия одобри Бюджет 2024

Законопроектът за държавния бюджет за 2024 г. беше одобрен на първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и нито един въздържал се. В подкрепа гласуваха представителите на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ-СДС.  

Най-големи критики сред параметрите на бюджета срещнаха предвиденият дефицит от 3% и планираният дълг. Управителят на БНБ Димитър Радев изрази притеснения за залагането на проциклична политика и призова за по-добра координация между фискалната и паричната политика.

Той препоръча залагането на буфер от 10% в бюджета, който да се започне да се харчи в рамките на последното тримесечие на годината, ако бюджетната програма се изпълнява.

Като позитиви на бюджета за 2024 г. управителят на БНБ изведе ясното дефиниране на важните приоритети: овладяване на инфлацията, влизане в еврозоната и поддържане на бюджетно салдо в рамките на Маастрихтските критерии. Той отчете като положителен факта, че се нормализира бюджетният процес и се очертава да се приеме до края на годината, позитивно за него е и увеличаването на прозрачността на капиталовото финансиране.

„Ефективността на мерките се намалява, ако имаме проциклична политика“, каза обаче Радев и препоръча да се търси тенденция към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на тригодишния период.

„Аз смятам, че да се харчат ударно пари последното тримесечие е изключително порочна политика“, отговори Василев на препоръката за залагане на буфер и заяви, че това намалява нормалния ритъм на инвестиционния процес. „Не би било добра практика да правим нещо такова. То би могло да бъде по линия на доходи или издръжка, но в никакъв случай по линия на капиталови разходи“, каза още той. Василев посочи, че досега капиталовата програма не се е изпълнявала, инвестициите не са се случвали и това е забавяло растежа.

„Цялостната философия, залегнала в този бюджет, е свързана с това, че не можем да продаваме евтина работна ръка. Няма как да станем богата държава, ако поддържаме работната ръка евтина. Начинът да станем развита държава е чрез инвестиции, които да позволят на нашите работници да защитят по-висока производителност, по-високи заплати“, каза Василев.

Очакваме ръст на доходите от 11%, два пъти по-бързо от инфлацията, заяви той и допълни, че държавата прави своята част от усилените капиталови инвестиции. Радев отбеляза, че единственият увеличен данък е за големите корпорации – 15%, както е според европейската директива.

Знаете, че българската икономика през годините беше пряко свързана с големите икономики на ЕС, заяви той. Видяхме последните две години, че чрез изграждане и стимулиране на вътрешно потребление този ефект може да бъде отслабен и да запазим съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) стабилно – между 21% и 23% от БВП, допълни още.

Любомир Дацов от Фискалния съвет на България изрази сходно становище. Той даде позитивна оценка за извеждането на капиталов списък, но препоръча изясняване на методологията и процедурите, по които са избрани тези проекти. Той препоръча да се намали бюджетният дефицит в тригодишния период.

Критика към заложения дефицит в тригодишния период имаше и от страна на работодателските организации.

„Не споделяме философията за 3% дефицит като новото нормално при растяща икономия. Няма как при такава ситуация дългът към БВП да остане същият“, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Критики бяха отправени и към средствата за заплати на администрацията и за пенсионно осигуряване без реформи и инвестиции, както и липсата на буфери в бюджета. Критики срещна и повишената административна тежест на бизнеса и заложения в законопроекта ръст на БВП от 3,2%.

Синдикалните организации, които изказаха становища по бюджета, изразиха позицията си против планираното в данъчните закони приравняване на трудовите и гражданските правоотношения, и поискаха реален ръст на доходите в държавната администрация от 5% спрямо миналата година.  

Финансовият министър Асен Василев отговори на критиките по отношение на заложените прогнози за ръст на БВП. Той отбеляза, че в приетия през 2020 г. бюджет е заложен БВП за 2023 г. значително по-нисък от реалния за тази година. Василев обърна внимание и на прогнозите от преди три години за дълг в размер на 28,2% от БВП в края на 2023 г., които не са се изпълнили. Той посочи, че обичайно при разписването на бюджета се разчита на ниска усвояемост на капиталовите разходи и очаква съотношението на дълг към БВП да бъде по-ниско от средносрочната прогноза.  

Той нарече политиката на стремеж към 0% дефицит „политика на стабилната бедност“.

„Ако искаме България реално да настигне Европа, това значи да направим нещо малко по-различно от последните години – да си направим инвестиционната програма“, каза Василев. По думите му проблемът не е в липсата на квалифицирани кадри в страната, а това, че те напускат държавата, за да търсят по-добри условия. Според него трябва да се осигури по-добра организация на труда, за да започнат да се връщат кадри в страната.

Той призова работодателските организации да обсъдят конкретните политики в комисията по образование. „Аз напълно подкрепям това, ще го финансирам, но не е работа на финансовото министерство да определя образователната политика“, каза той.

„Сивата част на българската икономика е около 30%. Това означава, че всеки трети лев в икономиката не е обхванат от данъчната система. Тези мерки, които се въвеждат по събираемост, дават резултати“, каза още Василев и допълни, че с бизнеса се води бизнес как тази събираемост да се осъществява най-добре, а съпротивата се дължи на част от бизнеса, който досега не е плащал.

„Ако тези 30% ги свием на 20% или на 15%, ще живеем в съвсем различен свят по отношение на бюджета, по отношение и на БВП“, каза Василев.

Депутатът от „БСП за България“ Румен Гечев заяви, че не е моментът за приемане на България в еврозоната. Той критикува бюджета по линия на заложените цени на петрола и суровините, които могат да се окажат по-високи. Изказа критики и за свиването на капиталовите разходи във втория вариант на бюджета. Гечев призова към промени в данъчната система, за да има промени по отношение на икономическия растеж и социалното състояние.

Цончо Ганев от „Възраждане“ отправи въпрос за това ще се продава ли земеделска земя и какви са плановете на правителството в тази посока не само тази година, но и за напред. Асен Василев отрече планове за продажба на държавни земи в рамките на следващата година, като отбеляза, че ако има такъв план за 2025 г., това би било на база законодателни промени, които трябва да минат през обсъждане в Народното събрание, а на този етап такива планове няма.

На въпрос за таксата за пренос на газ Василев заяви, че намерението е тя да бъде събирана и ако това се случи, ще бъде предложена актуализация на държавния бюджет.

Още в началото на дискусиите депутатът от ИТН Тошко Йорданов заяви, че партията му няма да подкрепи бюджета и също повдигна въпроса за изкупуването на дълга на „Топлофикация – София“ от държавата. Финансовият министър отбеляза, че преминаването на дълга като държавен е опция, предвидена, за да не тежи в системата на енергетиката.

„Този дълг не представлява нито приход, нито разход за държавата. Това е операция, при която държавата ще изкупи този дълг, а няма да го опрости. Той ще отиде там, където принадлежи, защото е натрупан вследствие на държавна политика“, каза Василев.

Мартин Димитров от ПП-ДБ обърна внимание колко е важно приемането на редовен бюджет. „В ситуация, в която голяма част от европейските страни ще имат спад, България трябва да продължи да расте. Трябва да имаме по-голям растеж от средния за ЕС. Влизането в еврозоната не е тежест, която понасяме, а възможност за по-голям растеж“, каза Димитров. Той отбеляза, че на фона на войните в Украйна и в Близкия изток еврозоната е още по-важен фактор, отколкото в спокойна обстановка.  

Той подчерта и това, че ако в бюджета не са заложени реформи, това не означава, че изобщо няма такива. „По-скоро трябва да си представяме бюджета като платформа за извършване на реформи, а не система за налагането им в едно общество. Това не значи, че ресорните министри не могат да направят това, което трябва, за по-висока ефективност“, каза той.

По отношение на повишения корпоративен данък Димитров заяви, че няма да бъде допускано повишаването на други данъци. Ще продължим досегашната политика благоприятното данъчно облагане да бъде съществено предимство на България, каза депутатът. Той постави като „тема за размисъл“ дали при по-добра събираемост на приходите през 2024 г. част от тях да не бъдат насочени за свиване на дефицита.

Смятаме, че трайното залагане на дефицит от 3% следва да бъде коригирано, заяви Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Тя посочи, че от партията ѝ очакват дефицитът да бъде под 3% през целия период и да бъде свален до 2026 г. ГЕРБ подкрепя бюджета и си запазва правото за предложения между първо и второ четене.

Йордан Цонев от ДПС подкрепи дефицита и дълга, но в случай че средствата се залагат в капиталовата програма, а не като текущи разходи.

„Смятам, че посоката, която имаме от 1-2 години с бюджетите, които правим, е правилна макроикономически. На бизнеса, освен всичко, трябва да му осигурим добра инфраструктура, добра капиталова програма на общините. Тези списъци, които виждаме, не са просто капиталова програма, те са много по-различна капиталова програма от последните 20 години“, каза той.

„Приходите са много напрегнати, но се нагледахме на бюджети, в които приходите са подценени, за да харчим в края на годината. Нека да е напрегнато на приходните администрации. Имаме ли вариант, ако приходите закъсат, винаги имаме. Нека видим шест месеца как ще върви“, каза Цонев.