Централната банка на Израел изложи най-подробната си оценка досега за икономическите последици от войната с Хамас, след като се въздържа от намаляване на лихвените проценти в полза на стабилизиране на пазарите, съобщава Bloomberg.
Актуализирана перспектива на банката оценява „брутния ефект“ на конфликта върху Израел на 198 млрд. шекела (53 млрд. долара), като разходите за отбрана съставляват повече от половината от общите. Фискалната цена на войната преди това достигаше 180 млрд. шекела за 2023-2024 г., според изчисления на Leader Capital Markets, като Министерството на финансите споделя, че военните действия костват на икономиката близо 270 млн. долара всеки ден.
Вътрешният изследователски екип на централната банка също понижи прогнозите си за икономическия растеж и сега очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на Израел да нарасне с 2% през тази и следващата година — в сравнение с предишни оценки за 2,3% през 2023 г. и 2,8% през 2024 г. Министерството на финансите обяви същата прогноза за БВП за тази година, но прогнозира малко по-слаб ръст за 2024 г.
Наред с новите прогнози в понеделник комисията за паричната политика на регулатора остави основната лихва непроменена на ниво от 4,75%, в съответствие с всички прогнози.
Говорейки на брифинг след решението, губернаторът Амир Ярон предупреди, че „фискалните последици“ от войната ще продължат в средносрочен план и призова правителството да бъде предпазливо, докато изготвя нов бюджет.
„Наред с необходимостта да се осигури бюджетен отговор на нуждите, създадени от войната, в извънредни времена също има голямо значение за поддържането на отговорна фискална рамка“, изтъква той, добавяйки: „Важно е правителството да намали новите разходи с продължителен характер“.
В Израел се разгръща дебат относно промените в настоящия бюджет, като служители на централната банка наскоро разкритикуваха нежеланието на правителството да отмени разходите за религиозни програми и селищата на Западния бряг в момент, когато то е притиснато да набере средства за финансиране на военната кампания.
Най-тежкият въоръжен конфликт в Израел от половин век разкъсва икономиката , като парализира много предприятия, разтърсва потребителското търсене и изтощава пазара на труда след атаката на Хамас на 7 октомври, в която загинаха 1200 души.
Кабинетът трябва да се събере по-късно в понеделник, за да обсъди ревизиран фискален план за 2023 г., който предвижда увеличаване на разходите с 30 млрд. шекела, голяма част от които ще бъдат финансирани чрез дълг.
Междувременно напрежението около специалните разпределения се изостри между премиера Бенямин Нетаняху и неговия политически съперник, бившия министър на отбраната Бени Ганц, които наскоро сформираха военновременен кабинет. Ганц каза, че партията му ще трябва да „обмисли бъдещите си стъпки“, ако дискреционното финансиране остане в новия бюджет.
Несъгласието може да се превърне в пречка за намаляване на лихвените проценти в началото на следващата година, смята старшият пазарен икономист на Mizrahi Tefahot Bank Ронен Менахем. Това е сигнал за нежелание от страна на правителството да промени политическите си приоритети в полза на по-голяма фискална дисциплина и да се съсредоточи върху политики, които насърчават растежа, добавя той.
В изявление , придружаващо решението на централната банка в понеделник, служителите на ведомството повториха почти дума по дума насоките си от миналия месец, заявявайки, че фокусът е върху „стабилизиране на пазарите и намаляване на несигурността, заедно със стабилността на цените и подкрепата на икономическата активност“.
Израел даде да се разбере , че иска да продължи войната, докато Хамас, определена за терористична група от САЩ и Европейския съюз (ЕС), не бъде унищожена. Въздушните удари и наземната офанзива на израелската армия срещу Газа са отнели живота на около 15 000 души, става ясно от управляваното от Хамас министерство на здравеопазването в района.
След началото на войната Ярон предприе извънредни мерки за стабилизиране на пазарите. Скорошното възстановяване на шекела до голяма степен се дължи на безпрецедентните интервенции на централната банка, които възлизат на 8,2 млрд. долара през октомври.
Рисковете около инфлацията засега може да се окажат пречка за намаляване на лихвите в бъдеще. Ръстът на цените е над целта на правителството от 1% до 3% от края на 2021 г.
Перспективите все още се променят, въпреки че Израел досега се противопостави на някои по-ранни прогнози за скок на цените, като годишната инфлация леко се забави до 3,7% през октомври.
„Това може да е повратна точка за инфлацията, тъй като в дългосрочен план транспортните трудности, недостигът на суровини и натискът върху жилищния пазар могат да повишат цените“, коментира Ори Грийнфелд, главен стратег в Psagot Investment House. „Централната банка може да избере да изчака, докато стане ясно, че инфлацията ще се понижи до целевия си диапазон от 1%-3%, преди да намали лихвите“, добавя той.
18:47 | 27.11.23 г.
