Моментът на истината за европейската фискална реформа настъпи

Моментът на истината настъпи - скоро ще научим дали Европейският съюз (ЕС) ще се договори за нов, по-разумен набор от фискални правила.

Обреченост и мрак заобикалят перспективата за сделка по този въпрос от известно време и съпротивата на Германия срещу предложените от Европейската комисия широкообхватни промени е най-голямата причина за песимизъм. Възможно е обаче най-накрая да се стигне до обрат, пише Муджтаба Рахман, ръководител на Eurasia Group за Европа, за Politico.

Съвместното заседание на правителствата на двете страни, което се състоя през октомври в Хамбург, беше ключово за отприщването на част от положителния импулс зад преговорите. Високопоставени френски и германски служители казват, че двустранните разговори между президента на Франция Еманюел Макрон и канцлера Олаф Шолц са постигнали „огромен успех за подобряване на атмосферата“. Като се има предвид състоянието на отношенията между двете страни, това е важно, допълва Рахман.

Според присъстващи на срещите и двете страни са поели ангажимент да постигнат споразумение за икономическото управление и реформата на пазара на електроенергия - два от най-големите нерешени въпроси в управлението на Европейския съюз (ЕС). В съответствие с този ангажимент, след месеци на безизходица, споразумение за последното най-накрая беше постигнато по-рано този месец.

Като цяло целта на Европейската комисия (ЕК) е да мигрира единния набор от изисквания за фискални корекции на Пакта за стабилност и растеж в по-специализирани, двустранно договорени планове за фискални корекции, уникални за всяка страна членка, въз основа на анализ на устойчивостта на дълга. След това страните ще имат или 4 години, за да намалят съотношенията си дълг/БВП, или 7 години, ако предприемат реформи и инвестиции, които насърчават стратегическите приоритети на ЕС.

През по-голямата част от тази година Германия изразяваше тревоги дали подобен подход ще осигури достатъчно намаляване на дълга. Берлин смята, че първоначалната цел на Комисията – да гарантира, че дългът ще намалее в края на времевата рамка, без да се ангажира с конкретни числа, е твърде неамбициозна. Страните членки с висок дефицит и дълг, като Франция, Италия и Белгия, обаче смятат тази цел за твърде амбициозна.

Бяха представени и няколко контрапредложения — например от испанското председателство на Съвета на ЕС. Те целят постигане на средно намаление на дълга с 1% от БВП на година, но за по-дълъг времеви хоризонт – 14 или 17 години. За момента тази опция получава по-голяма подкрепа.

Тъй като обаче това биха били минимални предварителни ангажименти, които страните членки биха подписали, висши служители на ЕС смятат, че те трябва да са достатъчни, за да спечелят подкрепата на Германия и Франция. Въпреки това, след като такова споразумение за дълга най-накрая излезе наяве, Германия и други пестеливи страни членки в момента отвориха „втори фронт“ на дебат, свързан с фискалните дефицити. Берлин сега иска държавите от ЕС ефективно да постигнат фискален дефицит от 1% от БВП чрез ограничаване на растежа на публичните разходи под потенциала за растеж на тяхната икономика.

Това се оспорва от много страни членки и по-конкретно и от Франция, посочва Рахман. Те твърдят, че натискът на Германия върху дефицитите няма икономическа обосновка. Както казва френски високопоставен служител: „Имаме нужда от устойчиви дългове, а не от възможно най-ниския дълг“.

Част от проблема тук е, че Берлин просто не вярва, че Комисията ще администрира новите правила. Германия все повече се тревожи за посоката на икономическата и фискална политика на Италия при правителството на премиера Джорджа Мелони. Финансовият министър Кристиан Линднер освен това остава ангажиран с балансираните бюджети - прословутата schwarze null, или черна нула, като вярва, че това трябва да се прилага и в целия ЕС.

Междувременно изникват и други въпроси за изглаждане, казва Рахман. Например какви реформи ще трябва да предприемат страните членки, за да могат да спечелят допълнително време за изпълнение на своите планове за намаляване на дълга? Кои категории инвестиционни разходи могат да се отчитат по различен начин при изчисляването на фискалните дефицити?

Въпреки това, дебатът относно подходящото ниво на намаляване на дефицита сега е ключов въпрос и ако сделката се препъне, това вероятно ще е причината, казва Рахман.

Преговарящите са в надпревара с часовника, за да се опитат да осигурят споразумение до срещата на финансовите министри на ЕС на 8 декември. След като се стигне до споразумение, това ще проправи пътя за разговори и с Европейския парламент, което ще доведе до - надяват се преговарящите - ревизиран и окончателен правен текст преди паузата за изборите догодина в началото на юни.

Въпреки че новите правила няма да се прилагат до 2025 г. - и дори тогава те няма да се прилагат напълно за страни с дефицити над 3% от БВП и които са в така наречената процедура за прекомерен дефицит - тази новооткрита инерция е добре дошла, смята Рахман. Ако не се постигне сделка, ще се засили безпокойството за френско-германските отношения, а в по-широк план и за способността на ЕС да подреди фискалната си къща.

Ако не се постигне сделка също така, фискалната политика между Брюксел и страните членки на ЕС ще трябва да се договаря на годишна база и както процесът за това, така и резултатите от него ще бъдат силно непрозрачни — и несигурни. Това на свой ред може да изплаши пазарите.

В миналото, когато слабият растеж е принуждавал правителствата да прилагат строги икономии, тенденцията е била да се намалят публичните инвестиции, които политически са по-лесни за съкращаване от текущите разходи, но подкопават дългосрочния потенциал за растеж на икономиките. Ето защо логиката на тази реформа — моделирана по водещия механизъм на ЕС за възстановяване и устойчивост — е толкова важна, казва Рахман.

Ако промените се осъществят, вероятно ще се стигне до по-разумно намаляване на дефицита и дълга, по-високи публични инвестиции, а също и реформи – всичко, от което икономиката на ЕС отчаяно се нуждае, заключава той.