Любомир Дацов: Няма причина да се залага 3% дефицит в бюджета

Няма нито една причина да се правят такива дефицити в момента в българския бюджет – има икономически растеж, който тази година, независимо, че спадна малко под 2%, ще остане сравнително висок, а за догодина се очаква почти да се удвои. Това заяви пред БНР бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов и изрази своето несъгласие с водената финансова политика, с която през последните години се правят дефицити.

„Няма гъвкавост в бюджета за 2024 година. Бюджет с 3% дефицит, с планирани заеми от над 11 млрд. лева, които държавата ще трябва да вземе, е объркана политика“, е мнението на макроикономиста.

Той подчерта, че съществуват стабилни икономически показатели – икономически растеж и ниска безработица, и почти пълна заетост. „Това са параметри на стабилна, устойчива макроикономическа среда, които не предполагат бюджетът да е на дефицит“, аргументира се Дацов.

Според него дефицитът се дължи на лошата финансова политика, провеждана в последните две години, на изпреварващо увеличение на пенсии, социални програми и работни заплати, което, по думите му, доведе до промяна на структурата на бюджета и „отне фискално пространство“. „И тъй като сега се налага да се усвояват средства от еврофондовете – основно капиталови средства - се налага да има дефицит“, посочи макроикономистът.

С този коментар бившият заместник-министър на финансите предостави допълнителна перспектива върху предложенията и обсъжданията, свързани с бюджета на страната за 2024 година. Дали Бюджет 2024 е „социален“ или „социалистически“, Дацов го определи като втория тип, защото трудно може да направи някого извън фондовете богат.

„Когато броят на работещите към броя на пенсионери е едно към едно, трудно бихте си позволили съотношението на пенсията към работната заплата да бъде повече от 40%“, предупреди той и подчерта, че това са актюерски разчети, които трудно биха могли да се променят, защото са математика.

Дацов напомни, че през последните две години, при политиката по изпреварващо вдигане на пенсиите, това съотношение е 65-70% и от гледна точка на тези основни съотношения „трябва да имаме 2,5 работещи човека спрямо един пенсионер“.  „Схема, при която нивото на пенсиите спрямо заплатите, като обективно съотношение, се задържа над тези нива, не може да бъде устойчива и рано или по-късно нещо ще скръцне в пенсионния фонд и някой ще плаща тази диспропорция“, коментира макроикономистът.

Той смята, че 12-те процента приходи, заложени в Бюджет 2024, ще дойдат от дефицита. „При инфлация под 5%, икономически растеж и почти пълна заетост да има ръст на разходите над 12% не е устойчиво, след като и при предишните години бюджетът вместо да бъде между 37-38% от БВП като разпределение, отиде над 40%“, даде пример Дацов.

Той е категоричен, че макроикономически такива политики не са устойчиви. „Те водят до по-висока инфлация, задържане на устойчивостта и носят изкривяване в макроикономическите дисбаланси“, не спести критиката си бившият заместник-министър на финансите. 

Що се отнася до дълга, по думите му дълг има, защото се одобрява дефицит, който позволява да живеем на кредит и да правим по-високи разходи за продължителен период. Дацов определи това като популистки тип политика, с която одобряваме децата ни да плащат този дълг в бъдеще.

„Когато през данъчната политика искате да стимулирате икономиката в структура като българската, тогава правите икономика на предлагането, а не икономика на търсенето", коментира макроикономистът по повод как ще се отрази евентуална промяна на данъците. "Това минава през стимулиране на по-висока заетост и по-голяма производителност на предприятията и в данъчната част става с по-ниски преки данъци  – данък върху печалба, данък върху работните заплати, социалните осигуровки, които влияят върху конкурентоспособността на предприятията и стойността, а косвените ви данъци са по-високи. От друга страна, поддържате по-ниски дефицити и по-малък публичен сектор, не изпреварвате увеличаващо доходите в бюджета, а залагате на средства, които водят до по-голяма конкурентност на икономиката – основно капиталови разходи, наука и образование.“

Според Дацов данъчната политика е сбъркана и като цяло отрече философията на Бюджет 2024. Той допусна, че бюджетът ще мине, независимо че времето за обсъждане е един месец, а не три месеца, както е в други държави, и „ще е проформа в няколко екселски таблици“.