Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на август се увеличава с 1,39 млрд. евро, или 3,3% на годишна база, достигайки 43,044 млрд. евро. Така той представлява 45% от прогнозния БВП на страната и намалява с 3,5 пр.п. спрямо дела към същия период миналата година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 юли брутният външен дълг беше 42,946 млрд. евро, което означава, че се е увеличил с 97,5 млн. евро за месец, показват изчисления на централната банка на ревизираните данни.
Към 31 август краткосрочните задължения са 7,338 млрд. евро (17% от брутния дълг, 7,7% от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5%) на годишна база.
По данни на БНБ дългосрочните задължения достигат 35,705 млрд. евро и растат с 2,069 млрд. евро (6,2%) спрямо края на август 2022 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август е 9,357 млрд. евро и за една година нараства с 2,152 млрд. евро (29,9%).
Външните задължения на БНБ са 2,096 млрд. евро и нарастват със 77 млн. евро (3,8%) спрямо края на август 2022 г.
В централната банка пресмятат, че външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5,690 млрд. евро и се увеличават със 194,8 млн. евро (3,5%) за една година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 11,878 млрд. евро и на годишна база намаляват с 1,126 млрд. евро (8,7%).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,021 млрд. евро в края на август и отбелязва 0,7% годишен ръст (92,9 млн. евро). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,6% към края на август 2023 г. при 33,4% година по-рано.
15:11 | 30.10.23 г.
