Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юни достига 44,055 млрд. евро, което е с 2,312 млрд. евро (5,5%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 46,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 май брутният външен дълг беше 44,893 млрд. евро, което означава, че е намалял с 838 млн. евро за месец.
В централната банка изчисляват, че в края на юни краткосрочните задължения са 8,014 млрд. евро и се понижават с 396,1 млн. евро (4,7%) за една година.
Дългосрочните задължения възлизат на 36,040 млрд. евро, като се повишават с 2,708 млрд. евро (8,1%) спрямо края на юни 2022 г.
Към 30 юни 27,041 млрд. евро (61,4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1% от брутните външни задължения, при 78,5% година по-рано.
По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 9,451 млрд. евро (9,9% от БВП). На годишна база той нараства с 2,419 млрд. евро (34,4%).
Външните задължения на централната банка са 1,966 млрд. евро и за година намаляват със 134,4 млн. евро (6,4%).
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са 6,587 млрд. евро. Те се увеличават с 1,012 млрд. евро (18,2%) спрямо края на юни 2022 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,814 млрд. евро и намаляват с 1,270 млрд. евро (9,7%) спрямо юни миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,236 млрд. евро, което е с 284,5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. В централната банка отчитат, че то е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,3% към края на юни, при 33,4% година по-рано.
18:47 | 30.08.23 г.
