Бюджет 2023 влиза в сила късно през годината, затова не очаквайте чудеса или нещо особено да се случи през следващите пет месеца. Този бюджет е просто за да има нещо до края на годината. В него няма политики. Това коментира пред БНР по повод приетия бюджет за тази година Ивайло Калфин - икономист, бивш вицепремиер, социален и външен министър, бивш евродепутат, сега директор на Европейската агенция за подобряване на условията за живот и труд.
Бюджетът залага известно увеличение на заплати в публичния сектор, но то не покрива инфлацията. Покупателната способност сега не е по-висока, не се очаква голяма промяна, но това повишение беше наложително, каза той.
По думите му ДДС трябва да е еднакъв за всички, но диференцираното данъчно облагане трябва да се случи при личните доходи, защото системата в България „помпа огромни неравенства и рано или късно ще вземат своята социална цена“.
По думите му обаче с този механизъм, който е избран за управление, има доста голяма политическа несигурност. „Липсата на ясен политически ангажимент, зад който стои мнозинство в парламента, създава съответната нестабилност", смята той.
Ивайло Калфин уточни, че по-любопитно е какво ще влезе в бюджета за следващата година, в който са наложителни политики. Профилът на българската икономика не е достатъчно добър, каза специалистът и допълни, че трябва да се види как се променя профилът на износа. Също така трябва да се обърне внимание на максималния облагаем доход, а има и политики, които действително могат да променят ситуацията в България, посочи Калфин.
Бившият вицепремиер каза, че сроковете, които правителството залага за влизане в Шенген и в еврозоната, са пожелателни. По думите му България е готова за Шенген, но това, което трябва да се случи, е решение в Нидерландия и в Австрия, което не е свързано с програмата на българското правителство.
Относно срока за влизане на страната ни в еврозоната - началото на 2025 година, поставен в управленската програма на правителството „Денков - Габриел“, Калфин коментира, че този срок е прибързано очертан и отново и по този въпрос има неща, които не зависят само от България. Дори да свалим бюджетния дефицит на 3%, инфлацията е доста по-висока от тази в еврозоната, тоест имаме и формална пречка икономиката ни да се подготви за еврозоната, смята той.
"Подготовката за еврозоната не е политически, а икономически процес. Очаквам някое правителство да се ангажира и да си постави цели, свързани с увеличаване на производителността и на доходите - конвергенция със страните от еврозоната. Подготовката на икономиката е оставена на това, каквото се случи", изрази мнение Калфин.
Влизането в еврозоната не е тема за референдум, заяви той.
Финансовата рамка коментира и икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му в бюджета няма изненади. За него проблем е нивото на данъчно облагане, което е ниско, за да покрие всички плащания.
„Проблемът, който занапред ще имаме, е, че с данъците, които плащаме, няма как да се сравняваме с други страни, ако искаме да изградим същата социална система. Нивото на данъчно облагане е твърде ниско, за да покрие социалните и здравните плащания“, каза той по Нова телевизия.
Според него бюджетът е изпълним в рамките на 3% дефицит. "Големият въпрос е има ли заплаха за приходите, но дори да има рецесия, най-вероятно през тази година няма да има намаление на приходите. През следващата година може да има притеснение“, смята Стефанов. През последното десетилетие бюджетът е удвоен, а всяко допълнително искане става проблематично, уточни икономистът.
11:12 | 31.07.23 г.
