В последните девет години Кувейт неизменно записваше бюджетен дефицит, но бумът в приходите от продажбата на петрол и ограничените разходи сложиха край на това, пише Bloomberg.
През миналата фискална година, която приключи през март, членът на ОПЕК, на чиято територия се намират 8,5% от петролните залежи в света, съобщава за бюджетен излишък от 6,4 млрд. динара, или 21 млрд. долара. Приходите в хазната са се увеличили с 55% спрямо аналогичния период на 2021 - 2022 година. Тогава бюджетът беше на дефицит от 4,3 млрд. динара, припомня Bloomberg.
Приходите от продажбата на петрол се увеличават с 65% до 26,7 млрд. динара, а тези извън петрола са в размер на едва 2,1 млрд. динара, което означава спад от 13 на сто. Разходите намаляват с 2,6% спрямо миналата година.
Петролният министър Саад ал Барак, който изпълнява и длъжността финансов министър на Кувейт, отбелязва, че има "здравословно възстановяване на ликвидността, водена основно от по-високите цени на петрола през фискалната година и подпомогнато от контролираните разходи". Той отбеляза още, че страната има едно от най-ниските нива на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) в света.
Заради вътрешни конфликти години наред Кувейт не напредва с плановете си да диверсифицира икономиката си от петролните приходи и да привлече чуждестранни инвестиции. Така страната е изложена на нестабилността на енергийните цени.
По тази причина и за следващата фискална година, която ще приключи през март 2024 година, отново може да се очаква дефицит в бюджета на Кувейт. Прогнозата на местните власти той да е в обем от 5 млрд. динара, след спада на цената на петрола.
22:49 | 26.07.23 г.
