Бюджетът на правителството на Турция отчете исторически голям дефицит само месец след изборите, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган с помощта на скъпи ангажименти, които рискуват да нанесат сериозен удар върху финансовото състояние на държавата, пише Bloomberg.
Дефицитът през юни достига 219,6 млрд. лири (8,4 млрд. долара) в сравнение с излишъка от 118,9 млрд. лири през предходния месец, показват официални данни, публикувани в понеделник. На годишна база дефицитът нараства близо седемкратно.
Откакто победата на вота през май осигури на Ердоган още пет години начело на страната, турският държавен глава назначи нов екип, който сега се опитва да закърпи бюджета и да ограничи политиките, обвинявани за дестабилизирането на икономиката на стойност 900 млрд. долара.
Освен предизборните обещания на Ердоган – които варират от предоставяне на безплатен природен газ на домакинствата за един месец до повишаване на пенсиите и заплатите в публичния сектор – бюджетът също е подложен на натиск от въздействието на февруарските земетресения, които нанесоха щети за около 100 млрд. долара.
В неделя правителството почти утрои размера на данъка върху горивата - стъпка, която ще помогне да се покрият нуждите от финансиране за възстановяването на засегнатите от земетресението региони. През последните седмици властите също така повишиха налозите върху широка гама стоки и увеличиха данъците върху банките и корпорациите.
Преди повишаването на данъка върху горивата Bloomberg Economics изчисли, че годишният бюджетен дефицит на Турция ще достигне 6,3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
„Турция стои на относително стабилна фискална основа, но виждаме, че това вероятно ще се промени в близко бъдеще. С експанзионистичните политики малко преди изборите, необходимите разходи за помощ, свързана със земетресението, и ускореното възстановяване в засегнатите от бедствията райони, виждаме по-голяма дупка във фискалния бюджет през 2023 г. и след това“, коментира икономистът Селва Бахар Базики, икономист.
Ердоган назначи нови „пазители“ на икономиката след вота в опит да възстанови доверието. Бившите банкери от Wall Street Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан бяха назначени съответно за финансов министър и гуверньор на централните банки.
Междувременно нетрадиционен експеримент, който поддържаше основния лихвен процент изкуствено нисък въпреки високата инфлация преди вота, накара инфлацията да надхвърли 85% миналата година и изчерпа валутните резерви на страната, докато политиците се опитваха да запазят лирата стабилна.
14:08 | 17.07.23 г.
