Надеждите на Италия за трансформиране на икономика с милиардите евро от европейските фондове за възстановяване след пандемията бързо се разпадат, казват компании, работещи на място. Липсата на ефективност на всички нива увеличава риска от по-голямо увеличаване на дълга, отколкото на растежа, пише Ройтерс.
В средата на 2020 г. Рим се извоюва лъвския пай от помощ в размер на 724 млрд. евро в помощ на страните членки на Европейския съюз, за да излязат от кризата с Covid-19 по-зелени и по-приятелски ориентирани към технологиите.
Евтините заеми и безвъзмездни средства в размера на 191,5 млрд. евро за Италия, които трябва да бъдат получени на траншове до края на 2026 г., бяха предназначени за продуктивни инвестиции в най-хронично стагниращата икономика на блока.
Превъртаме напред три години и ето че Брюксел задържа средствата заради провала на Рим да подсигури своята част от сделката: постепенно приемане на 527 изключително подробни политически „цели и етапи“.
Възникнаха спорове, наред с други неща, относно реформата на италианските пристанищни концесии, дали подобренията на футболните стадиони могат да бъдат включени в плана и липсата на осигуряване на 7500 допълнителни легла за студенти.
191,5 млрд. евро |
трябва да получи Италия до края на 2026 г. |
Италия изостава в графика и за харченето на вече предоставени пари, което тревожи икономисти и рейтингови агенции, които следят устойчивостта на третия по големина дълг в света.
Роберто Пероти, професор по икономика в миланския университет Бокони, казва, че Италия е съставила своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) твърде прибързано и е поискала твърде много пари.
„Беше обречен от самото начало“, казва той и допълва: „Не успяхме да вземем решение за разумни проекти и не можем да похарчим парите за тези, които са договорени“.
Премиерът Джорджа Мелони, която встъпи в длъжност преди девет месеца, планира да представи обновен и ревизиран ПВУ в Брюксел следващия месец.
Обвинявайки за неуспехите своите предшественици Марио Драги и Джузепе Конте, тя каза пред парламента миналата седмица: „Ще използваме добре тези пари, каквото и да е необходимо“.
Намаляващо влияние върху растежа
До момента Италия е получила 67 млрд. евро, като последният транш бе преведен в края на 2022 г. До края на февруари страната е инвестирала 26 млрд. евро, което е около половината от планираната сума.
В резултат на това очакваното въздействие върху икономическия растеж намалява.
ПВУ е допринесъл само с 0,1 пр.п. за високия темп на растеж на Италия от 3,7% през 2022 г., посочва Министерството на финансите, а това е доста под целевите 0,7 пр.п.
Въпреки това през април правителството заяви, че Планът ще формира 80% от тазгодишния ръст, прогнозиран на ниво от едва 1%, подчертавайки колко важно е да се съживи проектът.
Италия беше единствената страна, която прие не само безвъзмездни средства от ЕС, но и всички заеми, на които имаше право, на стойност почти две трети от общата сума, залагайки, че стимулирането на растежа ще компенсира въздействието върху дълга. Сега инвеститорите се опасяват, че рискованият ход може да има обратен ефект.
„Трябва да растем с 2% годишно“, казва Карло Месина, шеф на Intesa Sanpaolo, най-голямата банка в Италия и вторият по големина кредитор на страната след Европейската централна банка.
„Само с инвестиции можем да ускорим растежа“, добавя той.
Виторио Солдавини, ръководителят на северноиталианската софтуерна компания H.T. High Technology, казва, че проблемите по Плана са замразили инвестиционните планове на бизнесите.
„Нашите клиенти включват публични институции, които чакат парите, но не знаят дали ще ги получат... публичните инвестиции не могат да започнат и това важи и за частните компании“, пояснява той.
Зад проблемите се крият лошо планиране и недостиг на квалифициран персонал, който да помогне на местните общини, които управляват голяма част от проектите, да организират търгове и да следят напредъка.
„Липсват ни адвокати, счетоводители, инженери, всичко“, казва Давиде Карлучи, който ръководи Recovery South, мрежа от 323 кметове в слабо развитата южна Италия, където би трябвало да се похарчат 40% от парите по Плана.
„Това е пропиляна възможност“, каза той.
Густаво Пига, професор по икономика, който преподава политика на обществените поръчки в римския университет Tor Vergata, казва, че спасяването на Плана ще изисква „мащабно наемане на експерти по обществени поръчки на добре платени, постоянни договори“.
Микропроекти
Повече от половината пари на ЕС са предназначени за цифровизация и екологичен преход, а останалите са предназначени за устойчив транспорт, образование, социално сближаване и здравеопазване.
И все пак на фона на нарастващото обществено разочарование, италианските медии се подиграха с безброй микропроекти, които е малко вероятно да помогнат за растежа, например разширяване на гробища или откриване на музей на шунката в село близо до Парма.
При по-амбициозните схеми компаниите се дразнят от дългите бюрократични процедури.
Инженерна компанията от Северна Италия представя проект преди година за производство на високотехнологични, леки автомобилни материали. След проверка от банка и националния изследователски съвет тя се надява да получи одобрение в края на тази година, което ще позволи работата да започне през 2024 г.
Като се има предвид колко бързо иновационните проекти остаряват, две години са много време за чакане, казва главният ѝ изпълнителен директор пред Ройтерс, поискал анонимност поради чувствителността на въпроса.
Правителството все още очаква транш от 19 млрд. евро от средствата на ЕС, блокирани през март заради неизпълнени политически цели, продължаващи от 2022 г.
То също така пропусна крайния срок до края на юни за следващия кръг от цели и етапи, което означава, че допълнителен транш от 16 млрд. евро, дължим тази година, може да не бъде предоставен преди 2024 г., което ще навреди на и без това затруднените публични финанси на Рим.
Илария Гобато, специалист по търговете в адвокатската кантора Dentons, казва, че вероятно ще възникнат нови проблеми от приемането този месец на нов правен кодекс за обществените поръчки.
То доближава византийските правила на Италия до стандартите на ЕС, но според Гобато хората първоначално ще се затруднят при адаптирането.
„Трябва да се запитате колко администрации ще са готови да пуснат търгове от утре“, казва тя.