Липса на визия за средносрочното развитие на публичните финанси, структурни проблеми в плана, а в резултат на това и вероятна липса на дълбоки реформи. Това са основните коментари на водещи икономисти у нас за проектобюджета на Министерство на финансите за Бюджет 2023 г., който бе представен миналата седмица.
Очевидно Министерството на финансите залага на оптимизъм, тъй като прогнозата за растеж на икономиката далеч изпреварва тези на Българската народна банка, както и на рейтинговите агенции. Прогноза от 1,8% растеж на икономиката е оптимистична, няма буфер в нея, а когато нарасне икономиката по-малко от очакваното, то всеки един разход се отразява все повече. С малко да не се случи, това ще влоши изпълнението на този бюджет и ще наложи разходи от някъде другаде. Това мнение изрази по Нова ТВ икономистът Михаил Кръстев.
По думите му, ако махнем буферите, които са задължителни, свързани с европейско финансиране, с вече взети аванси по Плана за възстановяване, по започнати инфраструктурни проекти, и които не могат да бъдат спрени, отлагането на останалите инвестиции също би могло да се окаже с тежка дългосрочна цена, тъй като това са разходите с най-голяма добавена стойност. Според него начинът, по който се „закърпва този бюджет“, е с липса на визия за средносрочно развитие на българските публични финанси.
Изпълнението на бюджета
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, е още по-категоричен. Предвид факта, че за разлика от практиката, при която прогнозите за бюджета се правят от предишната година за следващата, без яснота как ще се развият нещата, а сега те се изготвят шест месеца след началото на годината, „разчитам, че поне голяма част от това, което са си заложили, сами ще си го изпълнят", коментира той.
Богданов не очаква до края на тази година да има дълбоки реформи. "Това не е консолидация, правена с много сериозни структурни промени, а обиране на луфтове тук и там, на буфери, които знаем, че ги има", коментира икономистът и нарече подхода "лесни мерки". Той прогнозира, че голямото предизвикателство за правителството ще дойде догодина и през 2025 година.
„На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще подкрепим предложението на министъра на финансите за Закон за държавния бюджет. Във всеки случай е по-добре да бъде приет редовен бюджет на държавата, който да действа през 2023 г. Той със сигурност е по-добър от бюджета през 2022 г. Предвижда около 10 млрд. повече приходи и разходи”, обясни Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Той напомни, че от работодателската организация имат своите съображения и предложения за оптимизация на разходите. „Но смятаме, че бюджетът изпълнява своите цели. Нашата основна забележка по бюджета, който беше предложен от служебното правителство беше прекомерният дефицит от 6,4%”, поясни Иванов.
Бившият министър на труда и социалната политика Иван Нейков предупреди, че един от рисковете пред бюджета не само за 2023 г., а и за 2024 г., е „да продължим на калпак да даваме средства в някаква посока, без да преценим истинските нужди“.
Капиталовите разходи
"Бюджет, който се внася в средата на годината ,няма как да направи някаква съществена промяна в политиката", смята финансистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов. На същото мнение е и икономистът Георги Ангелов, с когото коментираха финансите на държавата по БНТ. Ангелов напомни, че реално Бюджет 2023 ще започне да работи чак септември месец, което означава, че ще функционира само три месеца.
"Напълно е естествено в бюджета да няма някакви важни неща, след като няма управленска програма", посочи Дацов. Според него бюджетът има структурен проблем и колкото повече замитаме всичко под килима, толкова по-зле ще става.
Георги Ангелов определи като голямото предизвикателство капиталовите разходи, както и структурирането на новия бюджет.