Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на април достига 44,459 млрд. евро, което е с 3,191 млрд. евро (7,7%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 49,2% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, брутният външен дълг към 31 март беше 45,266 млрд. евро, което е с 3,895 млрд. евро (9,4%) повече на годишна база.
В централната банка изчисляват, че в края на март краткосрочните задължения са над 7,707 млрд. евро и за една година се увеличават с 88,7 млн. евро (1,2%).
По данни на БНБ дългосрочните задължения възлизат на 36,751 млрд. евро и растат с 3,102 млрд. евро (9,2%) спрямо края на април 2022 г.
Към 30 април 6,996 млрд. евро (60,7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 78,7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април е 9,568 млрд. евро и за една година нараства с 2,223 млрд. евро (30,3%).
Външните задължения на централната банка са 1,989 млрд. евро и намаляват на годишна база с 61 млн. евро (3%).
В БНБ отчитат, че външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5,978 млрд. евро и се увеличават с 809 млн. евро (15,7%) в сравнение с края на април 2022 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата достигат 12,168 млрд. евро, като за една година намаляват с 537,1 млн. евро (4,2%).
Вътрешнофирменото кредитиране в края на април е в размер на 14,754 млрд. евро, което е със 756,7 млн. евро (5,4%) повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,2% към края на април, при 33,9% година по-рано.
17:22 | 30.06.23 г.
