Разнопосочни са оценките на икономисти и финансисти за предложения проектобюджет за 2023 година. Мненията за него се движат от нереалистичен и разочароващ с липса на заложени дългосрочни цели до това, че е максимумът, който може да бъде предложен.
Финансовият министър Асен Василев официално представи варианта на правителството за Бюджет 2023. Финансовата рамка предвижда дефицит до 3%.Заложеният ръст на икономиката през тази година е 1,8%, а очакваната инфлация - 8,7%. Разходите са орязани с 3,6 млрд. лева – предимно такива за издръжка и за капиталови разходи, както и по незапочнати проекти. Предвидени са 4,7 млрд. лева повече данъчни приходи.
Според доц. Григор Сарийски, макроикономист от БАН, в предложената финансова рамка има доста пожелателно мислене. "Логично е за всеки, който знае да смята, да има резерви към този бюджет“, коментира той по БНР. И допълни, че „висят много повече от 2 милиарда лева“.
Сарийски смята становището, че енергийната криза е преодоляна, по-скоро за пожелателно мислене и уточни, че не може да се стъпва на тази основа при правенето на бюджет.
Той отчете, че се забавя индексът на индустриалното производство и да се залага ръст от 1,8% е „доста оптимистично".
Като несигурен момент в разчетите на бюджета той посочи и свиването на инфлацията до 5%. Сарийски не одобрява и взимането на 100% от печалбата на държавните предприятия, защото "това е нездрава икономическа логика".
Сарийски изрази съмнение, че България ще успее да получи 1,5 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, заложени като приходи в бюджета. По думите му основният проблем при влизането в еврозоната е поставянето на българската парична система в състояние на зависимост. Според него идеята с въвеждането на еврото като паралелна валута, както анонсира Асен Василев, се прави, за да може българите да свикнат и да се настроят по-позитивно.
„Така структуриран бюджетът има много малък принос за ограничаване на инфлацията“, коментира пред БНР финансистът Любомир Дацов.
„Имаме близо 3% от брутния вътрешен продукт разходи - трябва да кажем какво ги правим, за да бъде бюджетът поне в някаква балансирана ситуация. Говоренето за тези 3% дефицит е политическо, а не експертно“, посочи той.
Сред мерките на Асен Василев за по-голяма събираемост се предвижда фирмите да декларират своите касови наличности всеки месец. Според Дацов това е ограничаване на свободата на гражданите.
„Все пак трябва да има някаква граница между намесата в личния ни живот и в стопанската дейност на държавата и стремежа за по-висока събираемост. Разглеждането на всички фирми и на всички хора като потенциални престъпници ми се струва неприемливо“, каза Дацов.
Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев смята, че в проектобюджета няма дългосрочна цел извън счетоводно достигане на 3% дефицит. „Други цели с този бюджет не се и търсят. Единствената причина е изпълнението на критериите за еврозоната”, каза Панчев в коментар по Нова телевизия.
Според икономиста Михаил Кръстев предложеният бюджет е „Изключително зле конструиран“. „Харчим повече, отколкото имаме. Има реален риск за енергийната система под формата на източване на дивидент от БЕХ”, каза той.
„Залагаме нереалистичен бюджет, който няма да се изпълни. Нито едно от социалните плащания, които го товарят, няма намерение да отпадне. Извън източването на държавните предприятия не се залагат никакви механизми за компенсиране на тази дупка”, коментира пред Нова тв Кръстев. По думите му „бюджетът е разочароващ - не със забележки, а с огромни пропуски“.
„Смятам, че това е максимумът, който можеше да бъде направен. От гледна точка на Шенген и еврозоната бюджетът постига целите си“, каза по bTV бившият министър на труда и социалната политика Иван Нейков. По думите му има шансове през 2024 г. да се постигне паритет на инфлация и ръст на доходи или доходите да са по-високо от инфлацията.