В проектобюджета за 2023 г. не се предвижда увеличение на минималната работна заплата от 780 лева, но може да има повишение, ако парламентът прецени нещо различно и вземе от другите разходи. Този коментар направи на брифинг министърът на финансите Асен Василев при представяне на параметрите на финансовия закон с разчети на финансовото министерство.
"Предлагаме проект на бюджет с дефицит на начислена основа от 3%, на касова – 2,5%. Разликата идва от предвиденото второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост", напомни той, след като снощи финансовото ведомство публикува плана за финансите на страната.
Министърът уточни, че финансовото министерство е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев така, че бюджетният дефицит да е 3%, а разходите са орязани с 3,6 млрд. лева – предимно такива за издръжка и за капиталови разходи, както и по незапочнати проекти.
Заложеният ръст на икономиката през тази година е 1,8%, а очакваната инфлация - 8,7%.
Василев посочи, че са предвидени 4,7 млрд. лева повече данъчни приходи. По думите му „данъчните приходи са напрегнати, но изпълними“ при увеличената събираемост на дънъците. Той потвърди, че приходните агенции към финансовото министерство ще затегнат контрола по събирането.
Предвидимост на разходите
Василев съобщи, че след прецизиране на капиталовите разходи те продължават да са рекордни – над 8 млрд. лева, като в тях влизат всички проекти, по които са обявени поръчки или са започнати дейности, включени са и тези, за които е декларирано, че могат да завършат до края на годината.
„Това е оптимистичен поглед към капиталовата програма на държавата и силно се надявам да се изпълнят, но това е в ръцете на министрите. Няма проекти, които да са отпаднали. Години наред капиталовата програма не се изпълнява въпреки заделените средства в бюджета. Това в краткосрочен план може и да зарадва един министър на финансите, защото ще има по-малко разходи, но е пагубно за държавата дългосрочно, защото необходими инвестиции не се завършват“, коментира Асен Василев.
Намалени са обаче разходите за издръжка, защото „бяха разчетени по-високи цени на електроенергията“.
На въпрос за „лидерската среща“ вчера Василев уточни, че тя е била за работата в парламента, а не на правителството.
Параметрите на бюджета
Министърът потвърди, че е осигурено увеличение на пенсиите според „швейцарското правило“ – с 12% от 1 юли.
Проектобюджетът предвижда запазване на средствата по всички социални програми, а за някои дори има увеличение.
„111 млн. лева повече във връзка с линията за бедност, 50 млн. лева повече по закона за социалното подпомагане, 31 млн. лева повече във връзка с разширяване на обхвата за еднократна помощ при започване на училище”, изброи той парите, които са увеличени и потвърди, че в проектобюджета е запазено и 125% увеличение на учителските заплати.
Без промяна ще е текущата рамка на данъчните ставки, уточни финансовият министър и обясни, че единствено намалената данъчна ставка за природен газ се вдига обратно на 20%. "Видяхме, че цените на горивата и газа спаднаха, след като се успокоиха международните пазари. Всички останали данъчни ставки са запазени на нивата, както бяха приети в актуализацията миналата година. Дали ще останат такива и занапред след края на COVID кризата, ще се решава с бюджет 2024 г.“
Според план-сметката на държавата в здравеопазването са разчетени достатъчно средства за болнична помощ, така че да се достигнат минималните работни заплати от 1500 лева за медицинска сестра и 2 хиляди лева за лекар. Заделени са повече средства за превенция, за да няма ограничения в направленията.
Увеличават се с 1,88% средствата за отбрана тази година, а за следващите две години увеличението ще е с малко повече – с още 2%.
Асен Василев уточни, че що се отнася до средствата от ЕС, е разчетено получаването на европейски пари само от второто плащане. „За трето и четвърто имаме изоставане и средства не са разчетени“, поясни той.
Финансовият министър отбеляза, че повече допълнителни средства от бюджета ще има за образование, наука, спорт, младежки спортни програми за деца и фондове за култура и изкуства.
В проектобюджета е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. трябва да е 22% от БВП, като не надвишава 40,6 млрд. лева.
Василев посочи, че новият бюджет трябва да бъде приет до 31 юли, за да влезе в сила от 1 август.
Финансовият министър съобщи, че не се предвижда паралелно въвеждане на еврото през тази година. „България води преговори с Европейската комисия и с Европейската централна банка за въвеждане на еврото като паралелна валута по сделки през 2024 година“, потвърди той в отговор на въпрос предвижда ли се възможността европейската валуте да се използва в България преди официалното ѝ въвеждане.
„На практика, ако Брюксел и Европейската централна банка дадат "зелена светлина", физическите лица в страната ще имат възможност на доброволен принцип да реализират сделките си или в левове, или в евро. Такъв механизъм вече прилага Черна гора“, уточни Асен Василев.
Министърът напомни, че в момента само фирми могат законно да извършват сделки в евро в България, докато физически лица не могат да го правят, както и да получават заплатите си в евро. „Идеята е да им се позволи това по законен път, обясни той и поясни, че към момента България няма потвърждение, че такова действие би било възможно. – Нека да си проведем всички разговори с Европейската комисия и ЕЦБ и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевременно комуникирана.“